Бенчо Обрешков (1899-1970)

Пол: Мъж

Европейски възпитаник, Бенчо Обрешков е сред най-добрите български живописци на ХХ век, работи в модерен западен стил като се стреми да освободи българското изкуство от битовизма, нахлул у нас след Освобождението от турско робство. Бенчо Йорданов Обрешков е роден на 27 април 1899 в Карнобат. Починал е на 8 април 1970 в София. Следва четири години (1918-1920) в Художественото индустриално училище в София при Петко Клисуров и Иван Ангелов.
Първата му самостоятелна изложба е докато е студент в първи курс в академията - през 1919 г..  По-късно се прехвърля в Дрезденската художествена академия, където завършва Живопис през 1926 при проф. Оскар Кокошка. През същата година подрежда изложба в Дрезден. В същото време между 1925 и 1927 посещава свободната академия "Гран Шомиер" в Париж, където учи скулптура при А. Бурдел и взема участие в салона на френските художници.
Започва творчеството си с портрети и пейзажи, преминава към композиции с фигури, край морето и става един от най-добрите майстори на натюрморта. Интензивните цветове в изкуството му създават жизнерадостно настроение. Пейзажите му почти винаги са насeлени с фигури.
Още като студент, през 1925 създава стенописни композиции в църквата в Бишоф с Верде в Германия. В периода 1925-30 работи и стенописи за някои частни домове в София. Взема участие в изложбите на френските артисти и не престава да бъде част от художествения живот в България. От 1925 е член на дружество "Родно изкуство".
През 1927 се връща в България и става член на Дружеството на новите художниции и негов председател (1937). Организира редица самостоятелни изложби включително в Дрезден (1934) и в Атина (1938). По време на бомбардировките през 1944 са унищожени над  300 негови картини и стенописи. След 9 септемри 1944 негови картини са връщани от общите художествени изложби и в продължение на 20 години – между 1941 и 1961 той не е правил самостоятелна експозиция.  Участва в Международното изложение в Париж (1937), в Мюнхен (1947), Москва (1955).
През 1961 прави юбилейна изложба в София, а през 1962 – реди съвместна експозиция със Златю Бояджиев и Георги Баев.
От 1969 до 1970 става председател на Творческия фонд на СБХ.Главен художник на филма "Хитър Петър" (1960).; посмъртна ретроспективна изложба в София (1971 и 1982).
Негови картини притежават НХГ, СГХГ, някои галерии в страната и в Стокхолм, Прага, Виена, Дрезден, Букурещ, Атина, както и много частни сбирки. През 1944 около 350 творби на Обрешков са унищожени от бомбардировките над София.
Награди: "Ерен Цойгнис", Дрезден (1926), "Гранд при", Париж (1937), модел за изкуство "Феникс", Атина (1938), награда за изкуство, БАН (1938), "Орден за изкуство", Букурещ (1938), награда на Камарата на народната култура (1945), І награда за живопис от конкурса "София" (1967), ордените "Кирил и Методий" - (1963), и "НР България" - (1969). Източници: Енциклопедия на българските изобразителни изкуства, БАН