Златю Бояджиев (1903-1976)

Пол: Мъж

Златю Бояджиев е един от най-популярнит български живописци. Той  също така е сред най-търсните и фалшифицирани наши творци. Причината е, че творчеството му е разделено на два периода вследствие на инсулт и частичната парализа на дясната половина през (1951 г.).
Първият период  е близък до реалистичните търсния на холандските живописци от 17-и век, докато вторият се отличава с експресивни мазки имитиращи Ван Гог. Именно картините от този период, лесни за подражание, са любими на фалшификаторите у нас. Дори се говори, че в Пловдив има „фабрика“ за производство на платна на Златю Бояджиев.Златю Георгиев Бояджиев е роден на 22 октомври 1903 г. в Брезово (Пловдивско). Починал на 2 февруари 1976, Пловдив
Завършва Живопис в - София (1932 г.), при проф. Цено Тодоров.
През първия период Златю Бояджиев създава изключително висока живопис. Макар и повлияна от старите холандски майстори, неговото изкуство не звучи остаряло в ХХ век.Причината е, от една страна, че темите са типично български, от друга, че той ги прилага с вътрешната убеденост на големите майстори.  Повечето от произведенията му от този период са собственост на големите музеи и почти не се появяват на пазара:  "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка", "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947) и др. Най-много картини на Златю Бояджиев (71) има в Галерия Златю Бояджиев в Стария Пловдив.
Портретите на Златю Бояджиев се отличават с точен и стегнат рисунък, плътна моделировка на формите и дълбоко вникване в характера на портретувания.През 1951 вследствие на инсулт Златю Бояджиев се парализира и дълго време не рисува. След това започва да живописва с лявата ръка коренно различни произведения. Създава стотици композиции, портрети и пейзажи с подчертана експресия и драматизъм. Някои от творбите му привличат със своята сюжетна занимателност, други са изпълнени съе странни образи, често криещи в себе си символичен смисъл: "Село Брезово" (1959), "Към кланиците”. Живописта от първия му период обаче остава недостигната. Умира на 2 февруари 1976 г. в Пловдив