Николай Антонов – Таланта

Рождена дата: 17.08.1968
Пол: Мъж

През 1991 г. Николай Антонов – Таланта е на върха на планетата. Не просто, защото става световен шампион. А най-вече, тъй като е един от малкото и май единственият бял мъж, победил най-голямата легенда в световната лека атлетика за всички времена – осемкратния олимпийски шампион Карл Луис. През 1992 г. печели и европейската титла. Приказката обаче свършва дотук. Също като спринта, и тя  се оказва сензационно къса.

Завърнал се у нас на върха на славата си, пълен с приятели от зараждащите се тогава борчески групировки, той се отдава на бурния живот в зората на демокрацията. По онова време то си е нещо нормално – соцът е създал цяла класа от спортисти, които са близки помежду си, а победилата демокрация е оставила и спорта, и неговите шампони извън борда и на произвола на съдбата. Те се организират в ъндърграунда, понеже са готови на всичко. Таланта гледа да страни от тези неща, но не може да спре да общува с приятелите си. И това се оказва голямата му грешка.

Секс, наркотици и рок-енд-рол не е само името на хитов спектакъл от онова време, който още се играе на сцената на Военния театър от приближаващите пенсионна възраст Ивайло Христов, Тони и Коцето Калки. То си е начин на живот за лошите момчета от онази епоха. 90-те са лудо време на гангстерски войни и всевъзможни финансови, житейски и политически предизвикателства. Никой не е излязъл напълно нормален от тях...

---

Николай просто не усеща кога са минали шеметните 10 години от великата победа до неговото падение и как се е стигнало до първото от многото опирания до дъното в ужасяващия му живот след спорта, които ще изброим. Състоянието от спорта, което е натрупал – нещо като 2 милиона долара от наградни фондове, е профукано яко дим.
Така, изневиделица за него, като в сън е дошла 2003 г. Както сам признава шампионът, наричан по целия свят през 90-те години „най-бързия бял мъж на планетата”, дрогата го довежда до ръба на смъртта.

Пробва да се самоубие. Спирането на наркотиците не е достатъчно, за да се измъкне от черната дупка, която сам е изкопал. Фалитът на частния му бизнес чука на вратата. И той решава, че ще промени себе си и живота, стига само да смени картината. Пробва се да емигрира в Белгия. Оказва се обаче, че човекът не може да стане нов с щракане на пръсти. Когато го осъзнава, прибира се обратно в родината.

Натрупаните травми и контузии го свалят на легло. Могъщия мъжага, феноменалният атлет се е превърнал в инвалид – в истинска развалина. Цели две години събира сили, за да сбъдне библейския призиви – да стане и да тръгне напред. За тичане дума вече не може да става. Вземат го за общ работник срещу 150 лв. на месец. Програмата обаче е за временна заетост. Така че трябва да си търси каква да е постоянна работа и голямата криза от 2009 година го сварва като пазач. Световният шампион финишира като охрана на гараж в родния Разград.

---

Финансово положението е нетърпимо. И Таланта решава, че не може повече да продължава да живее като герой на Достоевски. Рискува и се свързва със старите лоши момчета от миналото. Разбойниците го вкарват бързо в схема. „Ударът”, който трябва да го изстреля обратно в играта е грабеж. Идеята е за отклоняването на бус, пълен с цигари. Акцията се проваля и Таланта, който определено не може да се нарече Късметлията, е заловен от силите на реда.

За отвличането получава затвор. Дали по медицински причини или пък поради лично отношение на оторизираните към нелепо трагичната история на падналата лекоатлетическа звезда, той е преместен. Всъщност, за това си има и основания. В християнската цивилизация опитите за самоубийство не се приемат за нормални. Шампионът попада в специализираната психиатрия за престъпници в Ловеч. След 8-месечно лечение, го местят в „цивилна” лудница. Откъдето го връщат обратно зад решетките.

Освободен след изтърпяване на своето наказание, Таланта се връща в родния Разград, откъдето тръгва да тича до върха на света и обратно. Живее в скромна квартира – малък апартамент с вехто обзавеждане в редови блок тип панелка. Едва свързва двата края и вероятно единствената му радост са невероятните победи на европейската клубна сцена през последните два сезона на придобилия култов статус шампион на родината и участник първо в „Лига Европа”, а после и в „Шампионската лига” фамозен разградски футболен отбор „Лудогорец”.