Профилът на Серафим Тодоров

профили

Серафим Тодоров

Рождена дата: 06.07.1969
Пол: Мъж

Скоро му предстои поредният рекордно платен мач. Човекът изкарва пъти повече от самия Кличко и десетки пъти повече пари от нашия Кубрат Пулев. Флойд е най-богатият спортист в света. Неотдавна той смая феновете и враговете си с кадър, на който беше наредил пред обектива самолета и 20-те си супер возила – спортни коли и лимузини, от които никоя не струва по-малко от 100 000 долара. Серафим пък има едно очукано возило. И краткотрайна кариера на шофьор в Португалия, където бил на гурбет.

Трикратен световен шампион и двукратен спортист на България – 1991 и 1993 г., Тодоров до днес е убеден, типично по нашенски, че златото в Атланта и красивият живот, който е убеден, че Флойд води вместо него, са му отнети от българин. В интервю неотдавна той обвини за това легендарния боксов деятел Емил Жечев. Сарафа смята, че той му се бил обидил, понеже искал да остане да боксира клубно в Германия, вместо да ходи в Америка. Имал му зъб още от предишната олимпиада – в Барселона през 1992 г.

Според американските медии обаче именно Жечев нагласява мача за Сарафа. На подобно мнение явно е и съдията на ринга Хамад Хафаз Шуман. Той вдига ръката на Мейуедър в момента, в който дикторът обявява точно обратния резултат – че печели представителят на България. На финала той губи от непретенциозен тайландец. Според Сарафа всичко е нагласено. Той смята, че доказателство за това е отпадането му и то с нокаут още в първия кръг на следващата олимпиада – тази в Сидни през 2000 г.

Версията на Тодоров, че след мача с Мейуедър най-големите промоутъри се молят да подпишат договор с него, но той отстъпва това щастие на Флойд, понеже от една страна дава път на младите, а от друга страна – бил твърде голям патриот и искал да се върне в България, звучи твърде наивно. Още повече, че самият той се опитва да отиде да се боксира в Турция

Федерацията прецаква трансфера му. Слага му цена 300 000 долара, което е три пъти по-малко от милиона, който навремето родните щанги са взели пак от комшиите за тежкоатлета Наим Сюлейманоглу. Серфим обаче изпуска шанса да взема по 1 000 000 в зелено на титла от Турция, докато у нас му се полагат скромна заплата и 4000 долара за златото (средното възнаграждение в страната ни по онова време е 40-50 долара).

Сарафа е бил на гурбет и в Германия. Взема по 4000 марки на месец, докато у нас през 90-те е страшна мизерия. Там пък му бил фен милионер на име Херберт Волф, който толкова го уважавал, че чак му носел куфарите. Спортът обаче е до време и когато спира да играе активно на ринга, Тодоров остава просто един от многохилядната армия на безработните хора в България. За разлика от мнозина в неговото положение обаче, той никога не е обезверен.

Затова и си пробва късмета на нов гурбет – пробва се за треньор в Испания. Заплата обаче се оказва твърде малка поради кризата. Сменя южната страна със съседна Португалия, където работи дъщеря му. Шофьор е, заедно с други емигранти от България. Когато те издават кой е редовият водач на МПС на общия им шеф, португалецът начело на фирлмата онемява. Проверил името на Тодоров в мрежата, гледал мачовете му за световни и олимпийски титли, прочутата победа над Мейуедър, той просто няма сърце да му бъде ръководител.

Така безславно големият играч се прибира у нас. Тук разчита на около хилядата лева олимпийска пенсия, които всеки месец държавата плаща на отличилите се в най-големите спортни изяви нашенци. Тодоров се оплаква, че парите за нищо не му стигали.