Джон Атанасов

Рождена дата: 04.10.1903
Пол: Мъж

Джон Винсънт Атанасов е американски физик, математик и електроинженер, създател на първия електронен, непрограмируем компютър, от български произход.

Джон Атанасов, който открива компютъра обаче се оказва подвластен на родната пословица: „Залудо работи, залудо не стой”. Изобретателят на чудото, преобърнало цялата човешка цивилизация не изкарва пукнат долар от творението си. Напротив, посвещава живота си, като не може да изкара пари от него, поне името му да бъде запомнено като човекът, направил компютъра.
Джон Винсънт Атанасов е първото от 8 или 10 (според различните източници) деца на българския емигрант в Америка Иван Атанасов от село Бояджик, Ямболско. Историята на бащата е трагична, защото той не помни своя родител.

Дядото на откривателя загива в Априлското въстание

през 1876 г. Какво беднуване е било в семейството на героя е трудно да си представим, но едва 13-годишен Иван Атанасов, заедно с чичо си е принуден да емигрира в Америка, за да търси по-добър живот. Това става през 1889 г. Минават години на борба и работа, докато среща Ива Луцена Парди – учителка по математика, за която се жени. Така, освен българската, във веените на техния първороден син, когото кръщават Джон Винсънт, тече още ирландска и френска кръв. Двойката живее изключително хармонично повече от половин век заедно, за което съдим и по факта, че майката на откривателя на компютъра пише книга за любовта и съдбата им, след като през 1956 г. изгубва своя обичан съпруг.
Историята обикновено представя гениите – хората, които променят живота на света, като появили се от нищото. Ала всичко си има логично обяснение в случая с Джон Атанасов. За майка му вече казахме, че е математичка, а бащата работи като електроинженер във Флорида. Заради това и семейството се пренася от щата Ню Йорк, където откривателят на компютъра е роден.


Къщата им е първата в града с електричество

Интересите на бащата и на майката се комбинират в гените на Джон така, че от дете той дава данни за уникален математик, а електричеството му става най-забавното нещо. На 9 учителите вече са признали сина на българския емигрант за дете чудо в областта на точните науки. И е въпрос на време познанията му за числата и интересът към електричеството да се превърнат в неговото гениално откритие – компютъра.
На малкия Джон тези неща са му дадени и той, за разлика от родителите си, не им обръща особено внимание. Много повече се вълнува от истинската си страст. А това е един спорт, който не е от най-американските – баскетбол, бокс, бейзбол, техния футбол.

Джон се влюбва във волейбола

За да не се изгуби интересът на сина му към математиката и електричеството и да го съчетае в гениалния си мозък, таткото му купува нова сметачна линия. Тя се превръща в нещото, което отваря съзнанието на малкия Джон за всичко, което ще се случи по-късно в живота му. Той започва да забравя играта на волейбол, а отделя повече време, за да попива познания за алгоритмите и тригонометричните функции. На 9 вече е изчел и е разбрал учебниците по математика за колежа. Знае всичко за диференциалното смятане, безкрайните редове и как се изчисляват логаритми.
Усетила, че детето наистина има необичайни възможности и то точно в нейната любима област, майката го запознава с бройните системи, различни от десетичната и най-вече го влюбва в двоичната бройна система. Семейството посвещава живота си на неговото развитие и се мести, за да учи той в най-добра гимназия. Джон се отплаща на родителското посвещение с отличие при завършването. Продължава в университета във Флорида, където поради невъзможността там да се посвети на теоритичната физика, се записва в електроинженерство.
В началото Джон е потиснат, но постепенно се увлича от курсовете по електроника. Дипломира се като бакалавър през 1925 г. Студентът се е прочул из целите щати заради красивия си ум, за което свидетелстват офертите да продължи образованието и да започне работа в Харвард. Но той приема друго предложение, не толкова престижно на пръв поглед – от щатския колеж в Айова – този забутан среден щат. Джон избира агрозоната честно – това е първата оферта, която идва при него, а от римско време е останала нормата: „Първият по време е първи по право”. Но водещият мотив за него всъщност е, че колежът има супер репутация в техниката.