Райко Кирилов

Рождена дата: 09.09.0000
Пол: Мъж

„Ям много лук. Когато имам концерт, ям лук на цяла глава, като ябълка го гриза, и трябва да кажа на всички, че лукът е най-хубавото нещо за гласа. Е ти пък, как с люспите? Беля го преди това”. Това е едно от култовите изявления на Райко Кирилов. Тръгнал от естрадата на соца, стигнал върха си като пионер на попфолка, днес той е солист на ансамбъла на българската армия и пее народна музика.

С шест първи награди, безчет втори, трети и на публиката, Райко Кирилов печели за първи път феста в Сандански точно преди 20 години. Роден на 9 септември, видният син на Благоевград е рожба на соца.
По време на режима на Тодор Живков той е студент в Консерваторията. Негова преподавателка, също като на изгряващата по същото време – в началото на 80-те Камелия Тодорова, е първата ни попзвезда Ирина Чмихова. Но докато избягалата на Запад красавица спечелва от раз „Златният Орфей”, на Кирилов му се налага да чака много дълго върха на кариерата си. Докато състудентите му звездеят, той буквално бичи концерти. Достига по 16 на ден. Ирина Чмихова му дава първа категория – 60 лв. на участие. Само Лили Иванова взема двойно.

Най-оборотен за него е 8 март

Съпругата му, с която има повече от четвърт век стаж в брака, не се оплаква от злочестата съдба да бъде сама на женския празник. Тя отлично разбира, че мъжът й трябва „да блъска”.
Щом соцът пада, а естрадата е отречена, Райко Кирилов е един от първите, които се ориентират към попфолка. Звездата му изгрява на феста на македонската песен в Сандански. ОТ „Пирин фолк” тръгват успоредните им кариери с първите прими на жанра Сашка Васева и Глория. Първата той определя като „земна и народна” – яде шкембе чорба и пие бира с олио, а другата – като „малко по-надменна”. След дългогодишно творческо съжителство, от години Глория и Райко са врагове.

Диктатурата на продуцентите го събаря от борда

на ръба на вековете. Спира да издава по албум на година, както е вадел от 1995 до 2000 г. – затова са му само 13 за 3 десетелетия. И се насочва към народната музика. Но не спира да работи – по мегдани на селски събори, по читалища – твърди, че няма такова в България, където не е пял, но и на престижни концерти като посрещанията на Нова година – последно в Дупница през 2015 г.
Преди петилетка Кирилов става солист на ансамбъла на българската армия, където пее с 80-членен оркестър – вероятно най-големият у нас. Въпреки това обаче не армейците – те са запазен контингент на колегата му от Консеваторията Веско Маринов, а полицаите са големите фенове на македонеца.

За него празникът на КАТ 18 декември е като професионален

Пее на него всяка година и това му носи не само лоялни фенове, но и пропускане при малки нарушения на пътя, което е доста важно за шестващия от десетилетия по участия изпълнител. Кирилов е и първият ни певец, който пробива в Македония, където и към България, и към нейните звезди, особено пък през 90-те години, има огромно недоверие, да не кажем – ненавист. На прочутия фестивал в Тетово Райко побеждава тогавашния идол не само на Сърбия, а на цяла бивша Югославия Мирослав Илич. Което не му пречи до днес да поддържа прекрасни отношения с комшийските си колеги. С тях често се засичат по участия от нашата и другата страна на границата. Особено с друга легенда на 90-те години – култовата у нас Весна Змиянац, с която са приятели.
Райко пее не само на Балканите. Открай време е концертирал в Германия, Скандинавия, в Чехия и Унгария. Дуетни половинки не са му само Сашка и Глория, но и Петя Буюклиева. Най-прочутият естраден композитор Тончо Русев му е писал песни. А главен текстописец на Кирилов е Надежда Захариева – съпругата на великия поет Дамян Дамянов, стигнала и до поста заместник-министър на културата. Работи и с друга дама от класа – непрежалимата попзвезда и автор на две от вечните песни на България – „Вървят ли двама” и „Светът е за двама” Мария Нейкова.
Певецът, който си пада комуникатор, не крие, че наред с тези познанства на високо равнище, е имал вземане – даване и с ъндърграунда. Сам признава, че фен му е бил самият Жоро Илиев. Главния му лепял на челото по 100 марки на песен – тогава средната заплата в България. На вечер се събира и над 1000 марки бакшиш – малко състояние през 90-те години. Канил го на рождени дни, също като друга легенда от кримипрехода Валтер Папазки.