Митко Щерев

Рождена дата: 28.01.1946
Пол: Мъж

Митко Щерев е само на 4 години, когато татко му Генчо и майка му Мария се разделят. Той и трите други деца на семейството остават на ръцете на майката. Със заплата на чистачка тя не може да ги издържа. И дава Митко в ямболския пансион за деца без родители. При живи родители момчето се оказва в сиропиталище и смята, че светът е свършил.

Възпитателите там се чудят какво да направят, за да спасят питомеца си. Явно някой от тях открива, че малкият има едно качество – музикален е. И му дават акордеон, за да се учи да свири, просто да прави нещо, за да забрави мъката. Двамата му учители Христо Христов и Николай Николов така го запалват, че когато е на 14 през 1960 година го пращат на изпит за Музикалното училище в Пловдив. Там го приемат с аплодисменти, но го записват не на акордеон, а на фагот.

Тежка костна болест сковава пръстите му и го праща в болницата и той е на път отново да е отчая. Лекарите го изследват, за да разберат дали с проблеми на крайниците е възможно той да продължи да се занимава със свирене. Изследванията им показват, че не би трябвало да има проблем. Да, ама не, както би възкликнал Петко Бочаров. Минават само три месеца и ставите на пръстите на Митко пак са в критично състояние. Забраняват му да се занимава с акордеон и пиано, както той толкова иска, прехвърлят го да се занимава с ударни инструменти.
В началото това звучи на Митко като присъда. Той тъкмо е почнал да си мечтае да създава музика, да я изпълнява на изискани инструменти, а съдбата го лашка към нещо, което никак не му е по вкуса. Но решен да се отдаде на това изкуство, той не се отказва. Нещата стават толкова сериозни, че Щерев завършва музикалното училище, но не се дипломира. Започнал е да свири по заведения.

Ученически костюм и картонено куфарче с някоя друга стара дрешка. С тази картина, изобразяваща пристигналия в София да играе „ва банк” 21-годишен Митко Щерев завърши миналия епизод от нашия вестникарски сериал. Без диплома дори за средно образование по време на соца човек трудно може да намери работа, освен като чистач или разсилен. Но един друг такъв „провинциалист” без диплома оценява таланта на Митко и го взема да се труди при него. Името на благодетеля е Емил Димитров. Още, щом чува как свири на пиано дребното момче, той решава да го вземе в състава си – най-реномираната група в България през онази 1967 г. „Синьо-белите”.

Митко получава за първи път в живота си шанса да ръководи своя група – естрадния състав на Дома на народната армия в Сливен през 1968 – 1969 г. Това ражда и новата му мечта – да създаде своя група. Умното момче обаче е наясно, че преди да го направи, трябва да чиракува още поне няколко години при най-добрия и да вземе от Емил „ноу-хау” как става тая работа.

Митко прави хит „Дилмано, дилберо” заради турне в Париж на Емил. Днес е трудно да се каже негова или на певеца е идеята да се направят съвременни кавъри на тази народна песен, преродена от творческия тандем, както и на „Грозде не набрах”. Факт е, че парижкият театър „Еуропеен” е покорен от оригиналната им идея. За това може да се съди по поредицата концерти и по отзивите на претенциозната, а на всичко отгоре зле преднамерена към България като соцстрана френска преса. Далида става домакиня на българските таланти, Шарл Азнавур им е пръв приятел. 1970-1971 година ги превръщат в истински звезди. Първите и единствените, които успяват да прехвърчат над Желязната завеса и Берлинската стена, да гастролират и да издават музика в западните страни.

Лили Иванова приласкава все още 25-годишния през 1971 г. музикант да работи за нея. Двамата с Емил Димитров са в жестока конкуренция, а новата любов на кубратската легенда и бракът със сина на Политбюро на ЦК на БКП Янчо Таков й дава шанса да излезе едни гърди напред и да сбъдне мечтата си да вземе след дългогодишни неуспешни опити „Златният Орфей”. Митко прави за нея 17 песни, продуцира и аранжира 3 албума, свири в гурпата й „Маковете”, правят заедно над 300 концерта далеч не само в България.
Въпреки че тя има наглостта в наше време да твърди, че го е създала като музикант и композитор, което вече знаем по истинската му история е точно наопаки, Лили няма как да отрече фактите. Някои от най-знаменитите й песни са рожби на Митко Щерев – „Хризантеми”, „Стари мой приятелю”, „Девет кръга”, Нямо кино”. И най-вече емблематичната за тази изпълнителка „Осъдени души”, която е правена по музиката от филма със същото име ( като „Вървят ли двама” на Мария Нейкова, която е само мелодия в „Козият рог”), но  погрешно е смятана за част от кинопродукцията. За Щерев поканата на Въло Радев, режисьора на класиката „Крадецът на праскови”, към него – недипломирания талант, да напише музика за работата му по фантастичната творба на Димитър Димов, е повече от комплимент. Мелодията и песента е от същата 1974 г., когато Митко успява да се разведе, което вече споменахме, да се раздели с Лили Иванова през октомври, но и да му послужи всичко това за импулс да сбъдне мечтата си за собствена група.  
Кръщава я „Диана експрес”. Името е невероятно и в началото мнозина го смятат за луда приумица. Че кой избира за название на музикален състав, при това рокджийски, име на влак, дето води от забутания Ямбол към столицата. Намекът на 28-годишния Митко, който подобно на експреса се е изстрелял от Ямбол до София, та и отвъд - до Париж, е ясен. През състава, извнесъл над 3000 концерта и създал феноменални хитове като „Наследство”, „Сутрин светло синя”, „Душа” и куп други, минават някои от най-брилятните музиканти и от най-медените гласове на България – Георги Станчев, Илия Ангелов, Чочо Владовски и, разбира се, Васил Найденов.
Как Митко прави Васко певец №1 на България, а себе си - легенда с песента „Адаптация” от знаменития сериал.