Лора Цолова е от онези емоционални хора, които обикновено изписват на лицето си всичко, което носят и в сърцето. Под знака на емоцията беше и участието й в тазгодишното издание на "Фермата", което за младата дизайнерка, както става ясно и в разговора, е сбъдната мечта. Във "Фермата" красивата брюнетка се сблъска с много и различни характери, но остана вярна на себе си. Какво обаче й коства това - разбираме от самата нея.

Лора е откровена за всичко, което е изживяла в най-патриотичното предаване в родния тв ефир. Пределно ясна е дори там, където умишлено спестява подробности - за личния си живот, в който явно отваря нова страница.

- Лора, какво ти донесе участието във „Фермата“?

- "Фермата" ми донесе много положителни емоции, много нови приятели и прекрасни моменти, които никога няма да забравя. В нито един момент не съм изпитала съжаление за това, че съм вътре. Просто съм била до такава степен щастлива, че дори хората, които са ми близки навън, са усетили това от малкия екран. Те са тези, които ме познават найдобре и чудесно знаят коя моя усмивка какво значи. А усмивките, които съм имала вътре, са били само от щастие.

- Ти отпразнува 25-ия си рожден ден с участниците от "Фермата". Означава ли това, че те вече са част от твоите приятели?

- Абсолютно, да. Така се получи. И с тях точно това си говорихме даже. Доколкото разбрах ние сме една от първите ферми, които толкова често се събират след излизането на всички участници и като цяло споделят личните си празници заедно. На рождения ми ден бяха Цвети, Теодора, Боби, Виктор, Ивайло, всички… Толкова съм щастлива, че просто не мога да ти опиша.

- Това ли е най-голямата емоция, която си изпитвала до този момент?

- Имала съм и други такива моменти, но те са били свързани поскоро с много лични неща – например, когато се роди първия ми братовчед, а после и втория. Тогава изпитах едно такова житейско щастие. Докато това, което ми се случи във "Фермата", винаги съм си го мечтала.

Мечта ми беше да имама тези чудни приятели от стопанството, които да ме изненадат точно по този начин, както ми се случи и този път. Никога не съм била изненадвана по този начин. И даже, знаеш ли, като се замисля, може би си права – тази емоция не ми се е случвала до момента, а тя е наистина много голяма.

- Участието ти във "Фермата" май е дошло в точния момент предвид факта, че ти си кандидатствала цели три пъти, но поради някаква причина не си била сред избраните за формата… Сега отговаряш ли си на въпроса защо ти се случва именно сега?

- Интересното е, че съм си го мислила. Чудела съм се защо. И вероятно е било заради годините ми – преди съм била по-малка, на това го отдавам. Но пък има и друго – нали Господ си знае работата и вероятно точно сега е бил момента за това, защото аз съм била най-готова за него. И то се случи.

- Когато се съберат нови и различни хора на едно и също място, неминуемо има и сблъсък на характери. В този смисъл на теб имаше ли нещо, което ти повлия по-негативно на психиката?

- Да, до голяма степен това, че имаше хора, които ми казваха, че съм твърде малка. Да, малка съм на години, но не и на държание, защото съм се грижила и за хората, и за животните, и за самата ферма. Доказала съм по един или друг начин, че не възрастта е определящото. Но това до някаква степен ме беше потиснало, както и страха, който ми казаха, че имам.