За първи път на български език, излиза последното голямо произведение на Лорънс Дърел, цикълът „Авиньонски квинтет“. Пенталогията се състои от романите „Мосю, или Принцът на мрака“, „Ливия, или Погребан жив“ – които ще намерите в този том, – „Констанс, или Самотни занимания“, „Себастиан, или Водещи страсти“ и „Квинкс, или Историята за изкормвача“. Превода на настоящото издание (Колибри) дължим на Паулина Мичева, а предговорът е дело на проф. Клео Протохристова.

 

Художествен дизайн: Люба Халева. В „Авиньонски квинтет“, често определян като литературна мистификация,  се разказва за група хора, които прекарват едно лято в запустяло имение край Авиньон. Някои от тези хора са истински, а други са герои от роман, написан от един от истинските герои. Но след известно време всичко това спира да има значение.

 

Измислицата и реалността се сливат в едно. Избухва Втората световна война и тези хора са разпръснати в различни посоки от вятъра на съдбата, а ние ги следваме. Някои израстват, други умират, трети полудяват, а тези, които преживяват войната, накрая се връщат… в Авиньон. „Мосю, или Принцът на мрака“ и „Ливия, или Погребан жив“ са първите две части от пенталогията на Лорънс Дърел „Авиньонски квинтет“.

 

В „Мосю” героите живеят откъснати от света в полуразрушения замък „Верфьой“ в покрайнините на Авиньон, въвлечени в мистериозния заговор на гностически клуб на самоубийци, чието седалище е в оазиса Макабру, недалеч от Александрия. Египет, Прованс и Венеция са фонът на сюжетни нишки, които по неочаквани пътища се сливат в загадъчната история на рицарите на Храма и на странна секта от агностици. „Ливия, или Погребан жив” е роман, представящ ни литературната биография на писателя Бланфорд. Още в началото ще разберем, че това е една илюзия, литературна мистификация, и ще открием новите лица, новите съжаления и новите мечти на познатите ни герои.

 

Събитията в „Ливия” се развиват в атмосферата на надигащата се заплаха от предстояща война, като групата млади приятели се наслаждават на последното си мирно лято сред градините на стар малък замък. Любов и сласт, катари, готика, съкровища на тамплиери, нацизъм, двойни шпиони, психоанализа и викториански приказки… Лорънс Дърел ни предлага не картина, а изложба на един цял енигматичен свят. Самият той обобщава творбата си чрез думите на един от своите герои: „Смисъл няма и ние фалшифицираме истината за реалността, като добавяме такъв. Вселената си играе, Вселената само импровизира!“.

 

Лорънс Дърел (1912-1990) е англо-ирландски поет и писател, драматург и есеист. Роден в Индия, прекарва почти целия си живот извън Англия – живее по гръцките острови (о. Корфу, о. Родос, о. Кипър), в Египет и в бивша Югославия, обикаля Аржентина.Накрая се установява в Сомиер, Южна Франция, където умира от сърдечен удар на 7 ноември 1990 г. Според критици и читатели Дърел е един от най-изящните стилисти на модерната британска литература и със сигурност най-космополитният автор на ХХ век, а творбите му обединяват всички възможни истории, които могат да се случат на хората. Животът и творчеството му са огледало на разкъсваното от противоречия изминало столетие. На българските читатели е познат с прочутата си тетралогия „Александрийски квартет” и с пътеписите си „Пещерата на Просперо“ и „Горчивите лимони на Кипър“. 

 

Цикълът от романи „Авиньонски квинтет“ е създаден между 1974 и 1985 година. По думите на проф. Клео Протохристова, независимо от възможните резерви, каквито всяка извънредна амбиция автоматично предизвиква, пенталогията е значим факт на европейската литература: „Още по-ценна е тя за сегашната актуалност, защото представя въздействащ размисъл върху търсенето на смисъл в свят, доминиран от хаос и жестокост. Облъхнат от атмосферата на рицарската доблест, „Авиньонски квинтет“ внушава усещане за собственото си високо предназначение.“