Сигурен съм, че един ТЕКСТ, който препечатваме, ще събуди голямото ви любопитство. Става дума за това как навързани офшорни фирми прекарват някъде към 140 милиона лева (по оценки на вещи в бизнеса) през български дружества и собствености.

Едната фирма (с име, взето от арсенала на Долче и Габана) – собственост на кипърска офшорка, която е собственост на друга кипърска офшорка, която пък е собственост на офшорка от Британските вирджински острови, врътнала хей тъй на 82 милиона лева. Горе-долу колкото е бюджетът за култура на цяла България тази година. 

Общото в сложната и доста интересна схема, в която с огромно учудване прочетохме и името на най-голямата банка у нас, е че зад повечето от проектите според анализаторите прозира името на новия издател на Труд и 24 часа д-р Павлов. Дружеството с модно име, което вече споменахме  е обезпечител по заема за купуването на бившите ВАЦ-ови издания.

Ще речете: какво пък ни грее всички нас това. Ами грее ни. Защото веднага изниква един въпрос: Чии са парите, инвестирани от офшорките у нас?

Ето това е най-логичното питане, което тормози всеки, който прочете върволицата от числа и названия на фирми. На него трябва да отговорят и натоварените с тази работа хора, които определено не са журналисти. Писачите просто си задаваме въпроси.

Защото, ако си спомняте публикуваното от нас в предни броеве, големият бизнес размах на един лекар в България през 90-те години и началото на новия век изглежда тясно свързан с управлението на София по онова време. Има ли общо наистина?

Темата става още по-актуална с кандидатирането на тогавашния кмет Софиянски за нов мандат наесен. Припомням, че новината по съвпадение излезе точно през тази седмица.
Прави впечатление и фактът, че в групата, издигнала усмихнатия и опитен политик са шефът на Общинския съвет по негово време Евгений Бакърджиев, а също и уважаваният хуморист Любен Дилов-син. Той пък по-късно оглави група в местния парламент, свързвана със следващия председател на СОС Антоан Николов.

Около тези имена витаят всякакви легендарни сделки с названия като Сагата Общинска банка или Казусът Софийски имоти. По някои от тях дори се водят и дела. Но истината все остава скрита за публиката.

Дали предизборно не е време да се даде отговор на важните въпроси?
Ако нас питате – определено.