Ню Йорк 25г. след 9/11: Небостъргач - слънчев лъч от Либескинд и другите символи + трикове за пътешествениците

11 септември 2001 г., когато рухнаха кулите – близнаци постави началото на края на мита за Америка като новата Римска империя – единствен доминатор над света, който при Тръмп достигна главоломна скорост. Сцената на атентатите - Ню Йорк, отдавна не е нито най-големият, нито най-лъскавият град на света. Изпреварен е отдавна от перфектния Сингапур и по-високите небостъргачи на Дубай, които са много напред, докато той създвава усещането за задъхване и престаряване. Но има и слънчев лъч. На мястото на кулите – близнаци има нов търговски център. Който създателят му Либескинд (любимото дете на своя град) оприличава точно на слънчев лъч – на надежда. А около него е оформено цяло ново сити с малко зеленина – огромен дефицит в огромния град и водни каскади, и с метростанцията – универсален магазин на друг гениален архитект – Калатрава, който конкурира от ниското колегата си с типична за стила си сграда като бодлива риба от неговото Средиземно море, като нова версия на прочтите си здания от Валенсия, особено Двореца на музиката.

Недалеч е бикът на Уолстрийт, под чиито задни части се редят на дълга опашка да седнат туристи, както и трите ферибота, които от различни места гледат Статуята на свободата – два стари, недалеч от новия символ на Ню Йорк.

Символите на града обаче не са това, което бяха!

Няма ги КАБовете – типичните жълто-оранжеви американски таксита, заменени от SUV-хибриди на Тойота, а шофьорите им не са като Робърт де Ниро от легендарния филм преди половин век, а са азиатци. Цените са удивително високи – в неделя сутрин на тръгване, без да има задръствания, платихме 147 долара от самия център до летището JFK. Още по темата в рубриката ни за лайфхак и трикове за туриста.

Също такива „пакита” и близкоизточни пришълци като окупиралите големия и масов в бизнес с дуг символ на Ню Йорк – хотдозите. Будките им вече са наблъскани с какво ли не – от дюнери до китайски светещи и шумящи джунджурии. Общото впечатление е за липса на хигиена и натрапчива миризма.

Бродуей си е символ, но дупките най-престижната част точно при показващия – също като нашия младежки театър, но без Руши в главната роля, театър с името на улицата, която реже надлъж Манхатън от Сентрал парк – ще му посветим отделна статия, чак до неговия южен край.

Кафенето от Приятели Сентрал Пърк е превърнато в рядко мебелиран магазин за сувенири, въпреки че си има място за селфита и снимки на тълпите туристи от близкия Таймс Скуеър на нещо, което няма нищо общо с прочутото диванче, където се събираха героите.

Самият Таймс Скуеър, който дори не е площад, а кръстосването на споменатия Бродуей със Седмо авеню чак до Шесто е такова сборище, че наръгалата тези дни двама в тарапаната, можеше да е изклала и много повече народ, без да я види някой от многото полицаи и пожарникари, заети предимно дасе фотографират с туристите. Които дълго ще помнят сирените – няма толкова мощни в света, които ги будят нощем със звука си, способен да пробие не просто най-качествените хотелски дограми, но и най-заспалите мозъци.

„ААААА, затова в песента за Ню Йорк му казват „град, който никога не спи”, самоизронизирах се аз, докато от първата до последната нощ бях буден от сирените, способни да докарат инфаркт на някой плашлив човек.

Пето авеню също продължава да бъде витрина на света, но проснатите до бутиците от афроамериканци чаршафи с ментета на най-големите марки и опразнените не едно и две престижни пространства на фалирали бизнеси са нещо, което не навява добри мисли за икономиката на Щатите, прехвърлила немислимите 40 трилиона дълг, и за света.

Тръмп Тауър, на която утре ще посветим специален опус, също е символ на Ню Йорк, на Пето авеню и на празнотата. Нищо, че едната й страна е откъм 57-а улица най-скъпото диамантено кръстовище в града и света, с Тифани в подножието си, с Ван Клийф по диагонал, Булгари на отсрещния ъгъл, както и зданието – куфар на Луи Вюитон на другия тротоар по продължение на авенюто. А другата откъм 56-а е Гучи срещу Гучи и Прада с дюнери и евтини сувенири пред нея отсреща. Изобщо: стил, изящество, лукс.   

Метрото, което тук е наричано Събуей, е истинска отврат с липсата на климатик, което прави жегата непоносима, с чудовищната си мръсотия, е друг символ на града. Комбинацията, особено на фона на неспирния „човекопоток” и разредените разписания, води до миризми, които дори слабо обонянието като моето решително отхвърля, но се налага да приеме. Не е ясно защо местните кметове са направили подземната железница в Манхатън само север-юг, но не и изток-запад. И никак не е чудно, че има денонощни задръствания навсякъде.

Тревата е нов символ на Ню Йорк – облаци от нейната характерна миризма при пушене, се есущат навсякъде из града, където дори на Пето авеню вече има магазини за продажбата на продукти от канабис. И доста хора по улиците видимо са консуматори, срещат се дори на най-престижните места и фентанилци – превърнати в зомбита от дрогата.

И сега някои лайфхак-трикове за оцеляване:

ВСЯКА ЦЕНА В ХОТЕЛ, ЗАВЕДЕНИЕ, ТАКСИ Е ИЗПИСАНА БЕЗ ТАКСИ И БАКШИШИ, КОИТО Я ВДИГАТ В СМЕТКАТА С НЕ ПО-МАЛКО ОТ 12% ДО 30%! В ТОЛКОВА СКЪП ГРАД ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ НАГЛО, НО ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО.

УБЕР Е ДО 3 ПЪТИ ПО-ИЗГОДЕН В РАМКИТЕ НА ГРАДА ОТ ТАКСИ, НО ЗА ЛЕТИЩЕТО ТАКСИТАТА ИМАТ ФИКСИРАНИ ЦЕНИ, КОИТО И ПРИ НАЧИСЛЯВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ТАКСИ ПАК СА ПО-ИЗГОДНИ ОТ ЮБЕР.

ПЛАЩАЙТЕ СМЕТКИ В ЗАВЕДЕНИЯТА И ТАКСИТАТА/УБЕРИТЕ В БРОЙ, КОЕТО ЩЕ ОСТАВИ НА ВАС РЕШЕНИЕТО ДАЛИ ДА ПЛАТИТЕ ИЛИ НЕ БАКШИША.

МЕТРОТО, СЪЩО КАТО У НАС, МОЖЕ ДА СЕ ПОЛЗВА САМО С КРЕДИТНА КАРТА, ЦЕНИТЕ СА ОТ 2,50-3 ЕВРО ЗА 2-3 СПИРКИ НАГОРЕ, НО ВИНАГИ Е НАЙ-ИЗГОДНИЯТ ТРАНСПОРТ, КЪДЕТО ГО ИМА

Очайквайте нашите специални репортажи от Тръмп Тауър, Сентрал Парк И ОТ ХЕЛС КИЧЪН в следващите дни!!!

Борис Ангелов

Ню Йорк - София