2 млн. жертви на колекторите, 2 пъти повече от 2016 г.

1 944 000 българи, колкото населението на София, Пловдив и Бургас, взети заедно, само за 6 месеца са станали жертва на колектори, като ръстът спрямо първото полугодие на миналата година е двоен – тогава са били „само” 1 006 000, хвали се асоциацията на събирачите на дългове. Това е показател за безрадостно финансово положение на домакинствата, въпреки статистическия ръст на икономиката.

Монополистите вече не търпят и месец забава: щом излезе втора сметка, дават – на ръба на закона или отвъд – задълженията на модерните мутри. Интересно е, че така се процедира и със случаи, в които сметките са прогнозни, каквито са например сумите за парно и топла вода и за студена вода на база, което е абсолютно забранено от регламентите на Европейския съюз, на който България е член.  

В. Сега коментира: „От бранша обясняват резкия скок на възложените им задължения с две причини. Едната е икономическото оживление в последните две години. Цитирана е Райна Миткова, председател на АКАБГ, която признава, че "понякога просрочието, заради което един дълг се прехвърля към нас, е едва 2-3 месеца". Макар истинският срок от сметка до втора всъщност да е само месец. А е известно, че човек няма как да знае сметката, без да я е получил.

Колекторските компании отчитат спад на средната сума, с която задлъжняват домакинствата - нещо, което се случва за първи път от 2013 г. насам. За първото полугодие на 2017 г. средният размер на непогасения навреме дълг е 728 лв. при 1104 лв. година преди това. Това е индикатор за лошото състояние на финансите на българите. Тенденцията се обръща и заради по-големия обем продадени вземания от доставчици на вода, ток, парно. Те вече държат 22% от портфейла на колекторските фирми, като особено голям принос за това има Софийска вода. Отделно над 20% е скочил делът на вземанията на фирмите за бързи кредити, предоставени на колекторите. В предишните години този дял бе под 10%. Банковите продукти в портфейла на колекторските агенции са намалели от 53% през 2016 г. на 44% тази година. Променя се и профилът на средностатистическия длъжник - той става все по-млад. С просрочени задължения са най-често мъже под 30-годишна възраст, несемейни, обикновено на трудов договор, добре образовани и с перспективи.

Възложените за събиране междуфирмени задължения през първата половина на 2017 г. са на стойност 105,369 млн. лв., което е с 18% повече от преди година.