25% от децата с родители на гурбет

Всяко четвърто дете в България е оставено от своите родители, или някъде около 20% – 25% от децата у нас на практика са без един или без двамата си родители, които работят в чужбина. В ромската общност процентът стига до 40%. Това са деца, които са оставени на грижите на своите баби и дядовци, на своето разширено семейство“, заяви омбудсманът Диана Ковачева при откриването на публичната дискусия „Детето между трудовата миграция, институционалните норми и разширеното семейство“.

Връзката на тези деца с родителите е само по вайбър това дори е стара статистика, защото към днешния ден ние не знаем колко деца всъщност са жертва на този проблем, допълни Ковачева.

Идеята на форума е да повиши обществената и институционална осведоменост, както и чувствителността към уязвимостта на децата на трудовите мигранти, особено на деца, оставени в бедни и маргинализирани общности от родители, заминали за работа в чужбина.

„Няма актуална статистика, няма кой да проследи колко са децата, а оттам тези деца са оставени извън грижата на държавата. Деца, които стават жертва на насилие в разширеното си семейство, които са самотни, понякога склонни към самоубийство, които отпадат от образователната система, които са жертва на трудова експлоатация, които стават жертви и на противообществени прояви, част от които са извършители те самите, за съжаление; деца, които имат ограничен достъп до здравеопазване“, очерта проблемите проф. Ковачева.

Тя допълни, че проверките, които институцията на омбудсмана прави през годините, в резултат на постъпващите множество жалби по въпроса, са очертали съществени дефицити в осигуряване грижата за тези деца.

„Най-често системата за закрила на детето реагира с прекратяване на мярката за закрила – с последващо настаняване в обществена грижа. Тези деца остават извън системата. Затова тези деца са рискова група. Те са рискова група, защото са сами“, допълни омбудсманът и изброи редица тревожни прояви, които се наблюдават при такива деца – свръхагресивно поведение за привличане на внимание; социална тревожност; девиантни поведения, емоционална изолация заради самотата и травмата на изоставянето, специални образователни потребности.

Подчерта, че държавата трябва да има по-специфична грижа, тъй като голям брой от децата на трудови мигранти са от ромските общности, където масово не е уредена практиката на представителството и където никой не обръща внимание на здравето на тези деца, на образованието им и социалната подкрепа.

„Най-голям брой са трудовите мигранти в най-бедните райони в България – Видин, Монтана, Плевен, Враца, Ловеч, Силистра, Кюстендил, Търговище, Разград, Ямбол и Хасково. Не са разработени подходящи инструменти за наблюдение на децата на трудови мигранти и така не се планират мерки и ефективни политики на институционално ниво“, алармира омбудсманът.