9 месеца лекуаме токсична връзка: Кой е abuser-ът, на когото никога да нямаме доверие и защо никога не се променя?

Като за разпети петък сме избрали психологическа тема и лайфхак за разпознаване и противопоставяне на една фигура, която все повече срещаме с агресирането на комуникацията и в реалния, и във виртуалния ни живот: т.нар. abuser.

Не става въпрос просто за физическия насилник. А най-вече за онзи човек, който понякога и цял живот ни тормози, при това най-често с психологически манипулации.

Разбира се, първото и най-важно правило е да избягваме всякакви отношения с него. Само че животът не винаги е толкова прост, колкото би ни се искало.

Още повече, като всеки манипулатор, а и като повечето нарцисисти, abuser-ът е човек, който умее да се харесва, да прави чудесно първо впечатление. Би могъл даже и за по-дълъг период.

А основният проблем, а и лайфхак, който трябва да имаме предвид е, че този човек НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ.

Много представители на този тип съвършено естествено са развили тези свои качества и понякога те са реплика на агресия върху самите тях, която е изискала подсъзнателно превръщането им в „отмъстители” като психологическа компенсация.

По какво да разпознаем, че наш близък – половинка, роднина, приятел или познат е такъв:

Ако чувстваме страх или неувереност, вероятно поради собствен и най-често внедрен в нас от липсващи родители или ранни връзки страх от отхвърляне.

Ако този човек постепенно ни води към късане на другите ни отношения, ако ни навеждат на мисълта, че никой друг не е и не може да бъде толкова лоялен, толкова подходящ, толкова близък до нас и толкова важен, че никой друг не може да ни даде онова химерно нещо, което той ни дава, че никой друг не би желал да бъде до нас. За този човек всички друг просто не стават.

Ако този човек ни кара да принизяваме собствената си самооценка.

Ако ни вменяват чувство за вина, което ни вкарва в ролята на жертва, за което пък ни упрекват.

Най-тежко е, когато в ролята на abuser, даже неволно, влезе родител.

Как да реагираме:

Първо, да бъдем сдържани, особено ако подобни токсични отношения не могат да се прекратят бързо, а в някои случаи – като с родителите, никога.

Второ, да не приемаме отношението им като „БОЙ С ДУМИ”, а мислено да изградим стена между негативната им енергия и себе си. Да осмисляме, че тяхното пасивно-агресивно поведение се дължи на собствените им проблеми. Че проблемът не е в нас. И в никакъв случай не бива да се поддаваме и да реагираме според желанието на насилника.

Понеже никой не е съвършен, когато си кажем: СТИГА, и не желаем повече да даваме шанс на такъв човек, ние просто трябва да приемем човека, какъвто е, да поставим граници, да му кажем НЕ и да ЗАТВОРИМ БОЛКАТА.

Това важи за всякакви токсични отношения.

Според психолозите самолечението – терапията, независимо дали лична или с помощта на специалист, трае 9 месеца.

Борис Ангелов