Агресията на хейта и игнора в нета: защо го правят и как се реагира правилно?

„Няма лоши хора - има хора, на които им е лошо/нещо лошо им се е случило” – това е най-кратката лайфхак формула, която психолозите препоръчват за реакция към агресията в нета и живота. Но винаги е добре да надникнем под повърхността и специално на два от типовете агресия в нета – хейта и игнора, които – ако си признаем честно – отнемат най-много реално време в живота ни.

Който иска да разбере – задава въпроси, когато нe пита – бърка.

Отговорът обаче също трябва да бъде разбиран.

Тази формула най-добре изразява правилния начин на мислене и реакция при всякаква комуникация, в това число виртуалната/електронната, която се превърща в основна за нас.

Повечето от нас обаче, за да избият комплексите/дефиците, които са натрупали, предпочитат да наказват, да поставят на място, да чувстват власт, като критикуват, хейтят, агресират в комуникацията си.

Да бъдем прави или да бъдем щастливи?

Това е основният въпрос, който трябва да си зададем, преди да влезем в размяна на остри мнения в нета. Като при това имаме предвид, че истината никога не е абсолютна, а онези, които се представят за правда от последна инстанция, всъщност са най-неуверени в правотата си.

Психолозите наричат това ехо-камера.

Хейтърите, понеже се чувстват притеснени, че не са напълно прави, което всъщност е нормално – интелигентният човек се съмнява и е нормално да приема това и да изслушва другата гледна точка, демонстрират въображаемо надмощие и много често обичат да обобщават. Представят се като представители на „цивилизования свят”, „елита”....

Слабият човек винаги изхожда в комуникацията от стария соцлозунг „много сме – силни сме”, който всъщност нищо не означава. Защото няма общовалидни истини, а само индивидуални разбирания.

Целта им не е да разберат и да се разберат с другия, а само да заглушат неговата гледна точка и да се наложат.

От слабост заклеймяват, подиграват, изказват се от името на „всички”, правят се на съдници и раздават своите присъди, като поради липса на реални аргументи, преминават на лична основа. Което винаги е белег на страх/слабост/неувереност. Поради това сами издават психопроекцията си, като прехвърлят собствените си притеснения на наш гръб – тези хора не харесват сами себе си.

Лесно се познават, защото никога не отстъпват и не престават да (се) сравняват, като задължително натякват колко са по- и най- спрямо нас.

А мъдрите хора казват: Не сравнявай, за да бъдеш щастлив!

Фалшивото създаване на представа за по-високо положение – финансово, интелектуално и всякакво,съчетано с поставянето на другия в по-ниско положение, обясняването, че всички са идиоти е проява на инфантилност/незрялост, идваща от вътрешното ни дете.

Злобата/хейтът и завистта като нейно продължение са признак на страх/слабост

Как най-правилно се реагира на подобно поведение?

Професорът в Колумбийския университет, САЩ, С. Комиссарук дава проста формула:

Съжаление. До хейт опира, който не е щастлив.

В този смисъл важи поговорката, че по-умният постъпва и ние просто трябва да се въздържаме да отговаряме на хейтъра, защото е безполезно.

Особено, ако човекът ни е близък и искаме да съхраним отношенията си с него.

Просто издигаме временна Стена. Нали от нея се градят домовете.

А нашите лични виртуални пространства в нета са също толкова наш дом, колкото реалните ни къщи и апартаменти.

Агресията на игнора, наричана още ghosting (от ghost – дух, някой несъществуващ)

е нещо малко по - различно. Тя също е агресия. Също като хейта е неуспешен начин за бягане от отговорност, за страх от директно изправяне лице в лице.

Агресията на игнора НЕ е умно оттегляне от безсмислена дискусия.

Това е съзнателно нараняване на другия човек, изключващо всякакво разбиране.

Към нея, като към всяка друга агресия се подхожда от слабост, не от сила, независимо как (си) я представя упражняващият игнора.

Това е пасивно-агресивно поведение, категорични са психолозите, което е още по-нараняващо в контекста на епохата на 24-часовата комуникация във всичките й форми, в която живеем всички.

Как се реагира на този вид агресия?

Терапевтичният ефект на писането, ако държите на човека, е първата препоръка на специалистите. За вас не е важно дали човекът ще прочете текста, който сте създали – можете дори да не му го изпращате. Същественото е вие да излеете душата си, да не оставяте нищо, което да ви гризе отвътре, да изчистите душата си, да се балансирате. Това, даже буквално, е най-доброто и най-мъдрото затваряне на страницата. С възможност за отваряне на нова страница, ако човекът просто има нужда от почивка или ремонт.

Почивките са много важни за всяка връзка.

Ответният игнор също е решение – по-болезнено затваряне на страницата, което и чисто символно можете да възпроизведете като блокиране на човека.

За да знае, когато/ако отново ви потърси – пак ще прибегнем до архитектурен език, свъзран с дома – че вратата е затворена. И страницата.

Доброто лечение е с АГЕНТНОСТ – вие имате финалната дума и правите финалното движение!

В 99% от случаите игнориращият първи има сериозен психологически проблем, показват международните психологически изследвания.

Най-честите са страхове, тревоги, недостиг на сила, невъзможност да сподели, да обясни. Или всичко това заедно.

Когато някой постъпва с нас по този начин правилният начин на мислене е:

Той/Тя/Това не е повече мой проблем!

Агресията е вътрешно отношение на човека към него. И е вътрешен проблем. Не външен, не към нас!

Гоустингът е слабост!

Онзи, който си го позволява, не е за нас и е най-добре да прекъснем отношения с него, освен ако не е крайно наложително да продължаваме в някаква форма комуникацията, например по бизнес.

Борис Ангелов