Бъдещето на Европа е във федерализацията: Марио Драги

Европа трябва да реши дали иска да остане само голям общ пазар, или да се превърне в глобална сила, като за целта е необходим преход от конфедеративен към федерален модел. Това заяви бившият италиански министър-председател и бивш председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги при връчването му на почетното звание „доктор хонорис кауза“ от университета в Льовен, Белгия, предаде БТА.

По думите на Драги сред всички участници на глобалната сцена, които днес се намират между САЩ и Китай, единствено европейците имат потенциала да се превърнат в самостоятелна и значима сила. Той подчерта, че в областите, в които Европа вече е федерално организирана – като търговията, конкуренцията, вътрешния пазар и паричната политика – Европейският съюз се възприема в международен план като единен и уважаван партньор.

Драги припомни, че през 2024 г. е представил доклад по поръчка на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в който се посочва необходимостта Европейският съюз да стане значително по-иновативен, за да остане конкурентоспособен спрямо САЩ и Китай.

Предупреждение за деиндустриализация

Бившият италиански премиер предупреди и за рисковете, произтичащи от разпадането на досегашния световен ред. Според него той не се е сринал заради погрешни илюзии, а основната опасност се крие в това какво ще го замести. Среда с по-малко международна търговия и по-слаби правила би била трудна, но преодолима, посочи Драги.

По-сериозният риск, по думите му, е Европа да се окаже едновременно зависима, разделена и деиндустриализирана. Той подчерта, че Европа, която не е в състояние да защитава собствените си интереси, в дългосрочен план няма да може да съхрани и своите ценности.

Значение на съвместните действия

Драги изтъкна, че съвместните действия на европейско ниво могат да създадат ново чувство за самоувереност и солидарност и да поставят основите за бъдещото развитие на континента. Като пример той посочи начина, по който ЕС е реагирал на стратегически предизвикателства, включително ситуацията около Гренландия.

По думите му решението да се отстоява обща позиция, вместо да се отстъпва, е изисквало ясен стратегически анализ и координирани действия, които са довели до ниво на солидарност и обществена подкрепа, изглеждали трудно постижими в миналото.

Кирил Пламенов