България и още 3 държави се уплашиха от руските заплахи, намекна Калас

Решението на ЕС да използва замразените руски активи за финансиране на Украйна изглежда все по-трудно, след като Италия, България, Малта и Чехия се присъединиха към белгийската съпротива и блокираха напредъка, призна върховният представител на ЕС Кая Калас. Тя намекна, че част от тези резерви може да се дължат на страх от руски ответни действия, подчертавайки, че „някои страни са по-свикнали с руските заплахи от други - но това са само заплахи“.

Усилията на Европейския съюз да използва руските замразени активи като финансова основа за подпомагане на Украйна се сблъскват с нарастващи трудности, след като все повече държави оспорват предложената схема. В четвъртък европейските лидери трябва да вземат ключово решение как да осигурят финансирането на Киев за следващите две години, но консенсусът изглежда далеч.

Според върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас достъпът до блокираните руски активи остава „най-надеждният“ вариант. Тя подчерта, че другите възможни механизми за финансиране „не работят“ или носят значително по-големи рискове. Въпреки това, призна Калас, разговорите стават „все по-трудни“.

От края на миналата седмица Италия, България, Малта и Чехия се присъединиха към съпротивата на Белгия и призоваха Европейската комисия да търси „алтернативни решения“ с по-малък правен и финансов риск. Техните резерви бяха значително подсилени от опасенията на Брюксел, тъй като именно Белгия държи по-голямата част от руските активи – около 185 милиарда евро – чрез депозитара Euroclear.

Съпротивата на държавите стана още по-силна, след като Руската централна банка заведе дело в Москва срещу Euroclear, с иск за 18,2 трилиона рубли (около 229 милиарда долара). Москва твърди, че депозитарят незаконно препятства достъпа до активите.

Калас опита да тушира опасенията, намеквайки, че някои държави може би реагират на руски заплахи, вместо на реални рискове. „Някои страни в Европа са по-свикнали с руските заплахи от други - и искам да кажа, че това са само заплахи“, заяви тя преди заседанието на външните министри в Брюксел. По думите ѝ единството на ЕС е по-силно от всякакъв потенциален натиск от страна на Москва.

Докато лидерите търсят компромис, ЕС активира извънредна правна клауза, с която удължи блокирането на руските активи – ключова стъпка за потенциалното им използване като „репарационен заем“ за Украйна. Схемата предвижда средствата да бъдат предоставени на Киев под формата на безлихвен заем, който страната би изплатила едва след като Русия се съгласи да компенсира щетите от войната – сценарий, който на практика изглежда малко вероятен.

Въпреки че решението формално може да бъде прието с квалифицирано мнозинство, Калас подчерта, че е „важно Белгия да бъде на борда“, за да има легитимност процесът. Белгийският премиер Барт де Вевер обаче настоява за ясни гаранции: пълна взаимна защита от рискове, механизми за ликвидност и справедливо разпределение на отговорностите между държавите, които държат руски активи.

Италия, България, Малта и Чехия поискаха от Комисията „алтернативни опции“, които могат да служат като временен мост – докато европейските лидери решат дали да продължат със схемата за репарационен заем или да преминат към общо европейско заемане.

Дебатът съвпада с дипломатическа активност около евентуално мирно споразумение между Киев и Москва. ЕС се стреми да гарантира, че бъдещите договорки няма да наклонят везните в полза на Русия, а провал на финансирането за Украйна би нанесъл тежък удар по единството на блока.

Източник: Гласове

 Кирил Пламенов