Бебе, родено 4 месеца по-рано и с 10% шанс за живот, най-накрая е у дома за празниците

Малък колкото длан, тежащ едва 450 грама и с едва 10% шанс за оцеляване – така се появява на бял свят малкият Емет. И въпреки всичко, мъничкото човече доказва, че понякога най-големите битки се водят от най-малките бойци.

Изненадващо раждане в 22-а седмица

Майката, Триша Сантиаго от Тексас, САЩ, усеща болка в корема и решава да посети болница „за всеки случай“. Но още при влизането ѝ изтичат водите, а лекарите установяват, че раждането е неизбежно. Успяват да го забавят достатъчно, за да укрепят дробовете му – решаваща интервенция за толкова недоносено бебе.

На 22 седмици и 6 дни, цели четири месеца преди термин, Емет се ражда – малък, крехък и борещ се за всяка глътка въздух.

Заради екстремната недоносеност лекарите поставят пред родителите тежка дилема: реанимация или „комфортна грижа“, при която бебето би живяло минути или часове.

„Искахме да му дадем шанс“, казва Триша пред списание People. „И той показа, че иска да бъде тук.“

На втория опит екипът успява да го интубира – първата малка победа в дългия път напред.

153 дни в неонатология

Шансовете за преживяемост на бебета, родени преди 23-та гестационна седмица, обикновено са между 10% и 30% и зависят от множество фактори. Емет е в долния край на тази статистика.

След раждането следват 153 дни (5 месеца и 2 дни) в интензивното отделение, в които той преминава през:

    CPAP апарат

    кислородна терапия

    операции

    бавно наддаване – от 450 г до над 3 кг

Триша и съпругът ѝ Нел работят на пълен работен ден, но всяка вечер пътуват до болницата. „Най-тежкият момент беше да си тръгваме вечер“, казва майката.

Най-накрая у дома

В края на септември, след почти пет месеца борба, Емет е изписан. Все още има нужда от кислород, хранителна сонда и му предстоят сърдечна интервенция и лазерна операция на очите. Малкият герой има и хронично белодробно заболяване – често срещано при екстремно недоносени бебета.

Но за първи път от раждането си той е у дома, точно преди празниците, за да ги посрещне в топла и любяща обстановка.

„Месеци наред си представяхме този момент, в който го прибираме“, споделя Триша. „А той ни показа, че иска да бъде на този свят.“

Наталия Каменова