Без нас на 1000 г. "македонска църква"

   Нито един представител на Българската православна църква (БПЦ) не присъства на тържествата по случай 1000 години Охридска архиепископия в Македония. Св. Синод реши да не изпраща свои делегати, въпреки отправената по-рано покана и към БПЦ от "македонския архиепископ" Стефан. Решението за подобен своеобразен бойкот е било взето след "проведени обстойни разисквания и гласуване", съобщиха от БПЦ.  Това е вот на недоверие към +Неофит, който лобира за съседите.

Отсъствието на български духовници на юбилея не е случайно и има своето ясно послание. Статутът на Македонската православна църква (МПЦ) в лицето на Охридската архиепископия от години буди противоречия, както сред висшите православни духовници, така и сред историци. Днешната "македонска църква" не е призната за самостоятелна и има ранг на архиепископия, а не патриаршия. БПЦ демонстрира неприемането на самостоятелна МПЦ.

Мотивите на Св. Синод могат да бъдат разбрани след кратка историческа справка. Честванията в Македония са посветени на събитията от 1018 г. когато след падането на България под византийска власт през с указ на император Василий II се създава Охридската архиепископия.  С този акт императорът понижи в ранг Българската патриаршия и обяви Българска автокефална архиепископия със седалище в Охрид. Тя съществува едновременно заедно с Търновската патриаршия (от 1235 до 1416 г.) като две отделни автокефални църкви - сиреч разколна. Въпреки временното и условно разделение тук става дума именно за българска църква. Официалните титли на охридските архиепископи са: първоначално Архиепископ на цяла България, а от средата на 12 век се ползва и Архиепископ на Първа Юстиниана и цяла България или на всички българи. За това от БПЦ  отделно ще честват 1000-годишнината от основаването на Българската Охридска архиепископия  на 10 юни с отслужване на архиерейска св. литургия в Патриаршеската катедрала Св. Александър Невски.

Днешната "Македонска православна църква (МПЦ)" не е автокефална или иначе казано не е призната за самостоятелна и законна от православния свят. Бившата югославска република трябва да намери консенсус със съседките си не само за името си, но и за статута на църквата си. През  1967 г. МПЦ самоволно се отделя от Сръбската православна църква, е под схизма, т.е. непризната от никого. Висшите духовници на България, Сърбия и Гърция тогава оспорват евентуалната й автокефалност.

В края на 2017г.Охридската архиепископия чрез нейния предстоятел архиепископ Стефан изпрати писмо до София с молба да бъде признат нейният автокефален (самостоятелен) статут, като в замяна да приеме БПЦ за църква майка. МПЦ-Охридска архиепископия, както е цялото й наименование, предлага и евхаристийно общение, т.е. съвместно служене на свещеници. Т.е. самата МПЦ призна своята историческа принадлежност към БПЦ. Тогава обаче Св. Синод реши да не поема проблема с македонската църква, а да сформира Комисия за установяване на каноничния статут на МПЦ-Охридска архиепископия.. Предстои съставянето на преговорна комисия и допитване с останалите поместни църкви.

По-рано решението на Св. Синод да игнорира честванията предизвика обществена рекация у нас. Пред Светия Синод в София на два пъти се проведоха протести с искане за свикване на извънредно заседание , на което да се преразгледа това решение.