Бивш директор на Св. Анна е окончателно оправдан, че държал парите на болницата в КТБ

Бившият директор  на столичната болница Света Анна д-р Димитър Димитров е окончателно оправдан, че е държал по-голяма част от парите на лечебното заведение във вече фалиралата Корпоративна търговска банка. Решението на Върховния касационен съд потвъждава оправдателната присъда на втора инстанция.

Димитров беше обвинен, че с бездействието си е причинил вреди на управляваното от него търговско дружество, като 75% от наличните банкови средства на болницата по депозитни и разплащателни сметки са били в КТБ. Прокуратурата твърди, че той не е предприел своевременно действия за изпълнение на взетото решение на Съвета на директорите от 20 май 2014 г. за разпределение на средствата на болницата в различни банкови институции, въпреки наличната възможност за това. Според държавното обвинение не може да се приеме, че Димитров е бил изненадан от настъпилата несъстоятелност на КТБ, защото е бил близък с изпълнителния директор на банката по това време Цветан Василев. "Като основен мотив за това е желанието му да се възползва в максимална степен от преференциалните лихви по депозити, предлагани от КТБ", твърди прокуратурата.

На първа инстанция в Софийския градски съд през 2019 г. Димитър Димитров е признат за виновен, че не е положил достатъчно грижи за управлението и запазването на повереното му имущество и за възложената му работа, от което са последвали значителни щети за УМБАЛ Св. Анна, изразяващи се в невъзможност за теглене и опериране със средствата на болницата в размер на 4 821 148 лв. После през 2020 г. Апелативният съд в София отново го признава за виновен, като увеличава условната му присъда с една година лишаване от свобода. Година по-късно обаче ВКС връща делото за преразглеждане на втора инстанция, където през 2022 г. е оправдан.

Сега ВКС потвърджава оправдателната присъда, която вече не подлежи на обжалване. Върховният съд отбелязва в решението си, че нито в обвинителния акт, нито в първоинстанционната присъда са посочени конкретните задължения, които подсъдимият е бил длъжен да изпълни, а не е изпълнил в инкриминирания период. Освен това ВКС отбелязва, че реално настъпила загуба за лечебното заведение в конкретен размер, която да е налице към момента на извършване на деянието не е установена, нито може да бъде определена дори към настоящия момент.