Бившият британски премиер Тони Блеър е бил отстранен от обсъждането за участие в предложената от президента на САЩ Доналд Тръмп т.нар. „съвет на мира“ за Газа, след възражения от страна на редица арабски и мюсюлмански държави. Това съобщи Financial Times.
Планът на Тръмп за Газа предвижда създаването на „съвет на мира“ от международни надзорници, оглавяван лично от американския президент. Ивицата Газа трябва да бъде поставена под временно преходно управление на „технократичен, аполитичен“ комитет, съставен от палестински и международни експерти, под надзора на този съвет.
Целта на структурата е да определи рамката и финансирането за възстановяването на Газа, докато Палестинската автономия не поеме отново управлението.
При представянето на своя 20-точков план в края на септември Тръмп първоначално посочи единствено Тони Блеър като конкретно име за участие. Американският президент го определи като „много добър човек“, а самият Блеър нарече инициативата „смела и интелигентна“ и заяви готовност да се включи.
Според Financial Times обаче планът е срещнал сериозна съпротива в региона, основно заради подкрепата на Блеър за водената от САЩ инвазия в Ирак през 2003 г., която силно е накърнила репутацията му в Близкия изток. Изразени са били и опасения, че предложената управленска схема може да маргинализира палестинското представителство.
Офисът на Блеър отказа коментар, но източник, близък до него, отрече регионалният натиск да е причината за отстраняването му. По думите му Блеър не отговаря на критериите за „съвета на мира“, който се очаква да бъде съставен от действащи световни лидери.
Вместо това Блеър вероятно ще участва в по-малък изпълнителен комитет, в който се очаква да влязат Джаред Къшнър – зет на Тръмп и бивш пратеник за Близкия изток, както и съветникът на президента Стив Уиткоф, заедно с високопоставени представители от арабски и западни държави.
Междувременно източници на Financial Times посочват, че Николай Младенов, бивш специален пратеник на ООН за Близкия изток, е подготвян да оглави изпълнителния комитет в рамките на следвоенната управленска структура за Газа.
Ролята на Младенов ще включва координация между „съвета на мира“ и палестинския технократичен комитет, който ще отговаря за ежедневното управление на територията.
От обявяването на плана в края на септември не са били назовани други официални членове на „съвета на мира“. Според източници Блеър все пак може да запази ограничена роля в бъдещото управление на Газа, макар и извън основната структура.
Назначаването на българския дипломат Николай Младенов бележи важна крачка напред за близкоизточния мирен план на президента Доналд Тръмп, който се развива бавно, откакто през октомври беше постигнато примирие, сложило край на повече от две години боеве между Израел и „Хамас“.
Бенямин Нетаняху направи съобщението след среща с Младенов в Йерусалим, като го определи като „назначения“ генерален директор на съвета, който има за цел да наблюдава изпълнението на втората и значително по-сложна фаза на примирието.
Високопоставен американски служител, говорил при условие за анонимност, тъй като назначението все още не е официално обявено, потвърди, че Младенов е изборът на администрацията на Тръмп за всекидневното оперативно управление на съвета на място.
Тръмп е заявил, че самият той ще оглави съвета. Очаква се следващата седмица да бъдат обявени и други назначения, съобщиха израелски и американски представители, които също говориха при условие за анонимност в очакване на официално съобщение.
Според плана на Тръмп, съветът трябва да надзирава създаването на ново технократско палестинско правителство, разоръжаването на „Хамас“, разполагането на международни сили за сигурност, допълнителното изтегляне на израелски войски и възстановяването на Газа. Засега САЩ отчитат малък напредък по който и да е от тези фронтове.
Младенов е бивш министър на отбраната и външните работи на България, както и бивш пратеник на ООН за Ирак, преди да бъде назначен за специален пратеник на ООН за мирния процес в Близкия изток в периода 2015–2020 г. През това време той поддържаше добри работни отношения с Израел и често работеше за намаляване на напрежението между Израел и „Хамас“.
Първата фаза на примирието спря бойните действия и доведе до размяна на заложници, държани от „Хамас“, срещу стотици палестинци, задържани от Израел. Споразумението до голяма степен се спазва, макар да е съпътствано от взаимни обвинения в нарушения. „Хамас“ все още не е върнал тленните останки на един заложник – израелски полицай, убит при атаката на 7 октомври 2023 г., която предизвика войната. Междувременно продължаващите израелски удари в Газа са убили над 400 палестинци, според местните здравни власти.
Израел твърди, че ударите са отговор на нарушения на споразумението, но палестинските здравни власти заявяват, че сред загиналите има множество цивилни.
facebook.com
