Борисов договаря включването ни в терминал за втечнен газ от САЩ

Възможностите за енергийна свързаност между България и Гърция - интерконекторната връзка между двете страни и терминала за втечнен газ в Александруполис, обсъди българският премиер Бойко Борисов с представители на компании, работещи в сферата на природния газ в Гърция, съобщиха от правителствената информационна служба.

Министър-председателят участва в Третата среща на високо равнище в Солун, посветена на европейската перспектива, свързаността, индустриалното развитие и сътрудничеството със Западните Балкани.

„Българското участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки“, заяви министър-председателят Борисов и подчерта, че този проект ще осигури нови количества газ за снабдяване на пазарите в региона.

Ключовият очакван източник на газ чрез този терминал е с произход от САЩ, Катар и други големи производители на втечнен природен газ, като това ще доведе до допълнителни източници на природен газ за европейския газов хъб „Балкан“. Премиерът припомни и че изграждането на нов LNG терминал е класифицирано от Европейската комисия като проект от общ интерес.

На срещата участва и изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов. Той изрази готовност „Булгартрансгаз“ да предприеме стъпки по придобиване на акции в проектната компания, която осигурява развитието на проекта за изграждане на новия LNG терминал в Александруполис.

Новината, че България разглежда възможността да участва като акционер в реализацията на проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александруполис, бе съобщена на 31 октомври от енергийния министър Теменужка Петков след срещата й с американския посланик у нас Ерик Рубин. Тогава тя увери дипломата, че страната ни е готова да купува газ от САЩ.

Тръжната процедура за изграждането на терминала е в ход от септември и се очаква строителството на терминала да започне през второто тримесечие на 2019 година. Предвижда се пускането в търговска експлоатация да стане в края на 2020 г.

Проектът е с важно геополитическо значение, тъй като една от целите му е да се намали икономическото влияние на Русия в балканските страни и Източна Европа.