БСП 1% пред ГЕРБ

В периода 17-21 януари 2019 г. СОВА ХАРИСТМ проведе представително за пълнолетното население на страната проучване сред 985 български граждани по метода на стандартизираното face-to-face интервю в дома на респондента.

С отминаването на Новогодишните празници страната ни влезе в предизборна обстановка. Общоприето е мнението, че този път изборите за Европейски парламент ще определят и насоките във вътрешнополитическия живот у нас. Очакванията са да се промени и курсът на самия Европейски Съюз. Най-вероятно е там традиционалистките нагласи да получат приоритет над глобалистките. Това няма как да не даде отражение в отделните страни-членки. Конкретно за България за втори път след парламентарните избори от 2017 г. ще гласуваме на избори, в които няма предизвестен победител. Подкрепата за сега управляващото мнозинство ще покаже дали изпълнителната власт ще получи кредит на доверие за да продължи мандата си.

Данните от проучването показват, че 4 месеца преди изборите ГЕРБ имат минимален превес над основния си опонент БСП. Декларираната активност (56%) обаче съответства на поведението на избирателите при парламентарни избори. Ако заявените в изследването нагласи се превърнат в реални гласове, тогава и ГЕРБ, и БСП ще получат по-голяма подкрепа от тази на изборите за български парламент. Струва ми се, че по-реалистично е да очакваме, че на предстоящите избори избирателната активност ще се ограничи до нивото на хората, които заявяват, че нямат колебания за своя избор и със сигурност ще гласуват. Това са така наречените твърди избиратели. Към настоящия момент мобилизацията сред ядрото на БСП е по-голяма и социалистите водят с малко над 1% пред ГЕРБ. Мобилизацията сред гласуващите традиционно за БСП е на ниво 77% срещу 64% на гласуващите за ГЕРБ. От данните излиза, че понастоящем ГЕРБ разполага с по-голяма атмосфера от БСП, но с по-малко твърдо ядро. Трябва да добавя, че в сравнение с извънредните парламентарни избори през 2017 г. социалистите изглеждат много по-подготвени и като състав, и като политическа платформа. Трябва да отбележа и че същинската предизборна кампания тепърва предстои. В самото й начало обаче ГЕРБ допускат фалстарт. Атаката срещу Елена Йончева представлява подарък за БСП, за който социалистите едва ли са мечтали. Да се представи Елена Йончева като лицето на корупцията в нашата страна е изключително недалновидно. Възникващата полемика около обвиненията срещу червената депутатка вкарва предизборния дебат в най-неблагоприятната посока за управляващите. Друг е въпросът, че в обвиненията срещу културния министър липсват доказателства за лично облагодетелствуване, което ги прави прекалено остри.

Третата системна партия у нас – ДПС – в момента стои най-стабилно. Разпадането на единството на патриотите открива възможност Движението безпроблемно отново да вземе позицията на балансьор. Задачата пред ръководството на партията изглежда сравнително лесна – да успее да активира традиционните си гласоподаватели. Европейската проблематика като че ли все още е твърде далчена за симпатизантите на ДПС и от мотивацията за участие в изборите ще зависи какъв ще бъде броят на Евродепутатите, излъчени от тази формация.

Изключително сложна е ситуацията относно шансовете на партиите, които имат достатъчна подкрепа (около и над 1%), за да имат претенции да се намесят в борбата за Евродепутатско място. Резултатите от изследването показват, че в страната има поне 6 такива политически субекта. При очаквана активност от 40-45% би трябвало всички те да бъдат близо до бариерата за излъчване на Евродепутат, но с малко под нея. При очертаващото се отцепване на Атака от НФСБ и ВМРО гласовете на поддръжниците на Обединените патриоти ще се разделят почти поравно с леко преимущество за партията на Волен Сидеров. Трябва да имаме предвид и факта, че твърдото ядро на атакистите е по-голямо. Очаква се и партията да придобие международна легитимация в патриотичния сектор благодарение на сътрудничеството й с партията на Николай Бареков и да привлече русофилски вот, което повишава шансовете за преодоляване на изборната бариера. За останалите два участника в управлението от малката коалиция ще бъде важно да привлекат нов трети партньор, който да се опита да заеме мястото на Атака.

Градската десница в лицето на трите партии, обединени в Демократична България, също би имала