БСП към учителите: Имайте самочувствие, от вас тръгва бъдещето

Позиция на ПГ на "БСП за България"

15 септември в нашата страна отдавна, макар и неофициално, е ден от националния празничен календар. В първия учебен ден ще има много тържества, ще е празнично и в душите ни, особено за тези, които са посветили живота си на най-отговорната професия – учителството.

Върнах се във времето назад и проследих десетки декларации на парламентарни групи. Прекрасни пожелания, декларирана отговорност, осъзната приоритетност на образованието, обосноваване на необходима реформа. Години наред! Едно и също!

И докъде стигнахме?

Заявявахме многократно, че целта е ученикът да стане център на образователната система. Казвахме, че учителят е важен. Обърнахме парадигмата в образованието. Не, че го измислихме ние! Прекопирахме го! Тази мантра господства и до днес. И какво се случи? Ученикът стана център на системата, благодарение на нормативните промени, благодарение на променящите се нагласи в обществото, благодарение на целенасочените усилия на много институции, включително и на НС, години наред. Непрекъснато се стараем да обхванем всички деца в системата, на ученика да му е интересно в училище, а констатираме, че децата ни усвояват все по-малко знания и умения, че имаме 40% функционална неграмотност, че агресията в училище расте, а дисциплината катастрофално пада, че възрастните са по-образовани от младите. Дълги години се внушаваше, че училището няма възпитателни функции и това било идеологическа измислица на социализма.  Сега се сетихме, че не е така и дори се разработва Стратегия по въпроса. Твърдеше се, че и униформите са социалистическа отживелица, допускам – от малообразовани „експерти” , които не са разбрали, че ученическите униформи в България са от времето на монархията. И така ученикът до такава степен стана център на системата, че от него започна да зависи  благосъстоянието на всяко училище! Така беше изпълнена тази цел.

Какво стана с декларацията, че учителят е важен за системата! Тя си остана просто една декларация! Думи! Хубави фрази, благодарности и дълбоки мисли по повод 15 септември или 24 май! Ние, работещите години наред в системата, отдавна предупреждавахме, че денят, в който цялото общество ще прогледне, приближава неумолимо! Е, той настъпи – и не сега, преди 5,6,7 години. Изведнъж  стана ясно, че учителите са все по-възрастни и все по-уморени, все по-демотивирани и все по-обезверени от отношението към тях не само на обществото, но и на институциите, които са призвани да се грижат за тях, да облекчават труда им, да им създават необходимите материални условия за това, за да могат те спокойно да ограмотяват и образоват децата ни. Изведнъж стана ясно, че почти половината учители ще се пенсионират до 7-8 години. И това е оптимистичният вариант. Изведнъж стана ясно, че  за учители учат не най-добрите ученици, а обратното. Последствията за качеството на образованието са ясни!

И какво последва?

Вдигат се заплатите. Много закъсняло действие!

Щедро се отпускат пари за квалификация, но те отиват в някои доста съмнителни обучителни организации – проблем, за който многократно сме питали министъра в тази зала! И така учителите преминават през съответната квалификация, получават съответните кредити, защото според нормативната уредба от това зависи кариерното им развитие и атестирането им, но получават ли необходимите нови знания – по-често – не! Но въпросните организации получават парите си.