Чертите на бащата определят красотата на лицето: Учените

Идеята, че децата наследяват много от чертите си на красота от бащите си, има интересни корени в психологията и еволюционната наука. Изследванията в областта на възприятието на лицето показват, че определени характеристики, свързани с привлекателността – като симетрия на лицето, структура на челюстта, форма на носа и разстояние между очите – се влияят силно от бащините гени. Тези черти играят основна роля в начина, по който човешкият мозък оценява красотата.

От гледна точка на еволюционната психология, бащините черти може да се открояват повече поради генетично доминиране в определени лицеви маркери. Някои проучвания предполагат, че гените, носени от бащите, могат да имат по-силно влияние върху костната структура, която до голяма степен определя външния вид на лицето. Въпреки че майките допринасят равноправно за генетиката на детето, много меки черти като тон на кожата или изражения могат да се променят с времето, докато костните черти остават стабилни и често се свързват с възприеманата красота.

Психолозите също посочват явление, наречено bias на познатото (familiarity bias). Децата често се сравняват с бащите си още от ранна възраст, особено по структурата на лицето. Това повтарящо се сравнение засилва възприятието, че чертите на красотата идват от бащите, като го укрепва както социално, така и когнитивно. Мозъкът има склонност да забелязва модели на прилика, които е „настроен“ да търси.

Още един пласт идва от теорията на сексуалния подбор. Черти, считани за привлекателни при мъжете, могат да се предават и да се проявяват по-видимо при децата, особено при дъщерите. Това може да засили убеждението, че бащите оформят външния вид на децата по-силно.

Важно е да се отбележи, че красотата не е едно наследствено свойство. Тя е сложна комбинация от генетика, развитие, здраве и среда. И двамата родители допринасят еднакво, но психологията обяснява защо мозъкът често отдава заслугите на бащите за забележителни черти на лицето.

Това, което възприемаме като красота, не е само биологично. То се формира от начина, по който умът разпознава модели, познатото и наследствените сигнали през поколенията.

Кирил Пламенов