Чиновниците ни струват цели 16 милиарда лева

За три години - от 2021 г. насам, разходите на държавата за заплати в публичния сектор са се увеличили с 4 млрд. лв. От 11,4 млрд. лв. през 2020 г., този разход в хазната в проектобюджет 2023 вече стига 15,7 млрд. лв, пише в. Сега.

Тези близо 16 млрд. лв. се оказват недостатъчни и както е тръгнало, това ще е комай едно от малкото неща, за което ще се намерят пари между първо и второ четене на проектобюджета. Под угрозата на протестите вече взеха да се обещават нови стотици милиони за възнаграждения, като МВР отново води парада с крупната сума от 150 млн. лв.

Щеше да е хубаво с ръста на заплатите да отчитаме подобряване в управлението на системите, но уви. След две години политическа криза в администрацията са налице толкова големи разлики и несправедливости, че за принципи в областта на възнагражденията изобщо не може да се говори. Всеки си провежда каквато си политика успее да промуши в тарапаната, няма никаква прозрачност какво се случва, в едни министерства получават пребогати възнаграждения, в други второстепенни разпоредители се дават абсурдни и обидно ниски заплати на незаменими експерти. И цялото това нещо дори се нарича реформа.

Хаосът в политиката по доходите в администрацията бе предизвестен от крупните структурни промени, подхванати от ден едно на кабинета "Петков". Четворната коалиция се зае да създава нови министерства, да мести агенции, да променя устройствени правилници. Шест месеца, че и повече, министрите се занимаваха с рокади в структурата на администрациите, уж привидно с цел реформи. Истинската цел на подобни преструктурирания винаги е била друга – инсталиране на верни кадри, и това ясно се чу от записа от националния съвет на ПП, в който Асен Василев обяви чистката в администрацията за приоритет. Размествания извън обичайно очакваните предприеха и служебните правителства на Румен Радев, особено кабинетът "Гълъб Донев".

„Сега“ се опита на няколко пъти да получи информация по какъв начин тези размествания са повлияли на възнагражденията в министерствата, но без успех. Не помогнаха нито въпросите към Съвета за административна реформа – напълно изпразнен от съдържание консултативен орган, нито към финансовото министерство.  Председателят на Съвета за административна реформа Атанас Пеканов върна подробен отговор, но не особено полезен, от МФ пък на практика отказаха информация, като вместо това преразказаха нормативната уредба за определяне на възнагражденията. Така „Сега“ не успя да получи отговор какви средни нива на възнагражденията са достигнати по министерства след предприетите уж административни реформи.

Така или иначе отделни увеличения станаха ясни при актуализацията на бюджета, но и тук на парче. Предложеният от Асен Василев проект за актуализация на бюджета за 2022 г. бе прекроен сериозно в зала и отделни сектори спечелиха, отново без особени аргументи.