Да, бях чистачка! Първо ще изметем концесионерите на водата и сметта, а столът на Нинова не ми е цел: Ваня Григорова, кандидат-кмет на София, №86

Защо се кандидатирахте за кмет на София?

Когато се изчерпат синдикалните инструменти, защитата на работещите хора трябва да мине на ниво местна и национална власт. Така е в стабилните демокрации. Нормално е работещите да бъдат пряко и активно представени във властта. Не е ясно защо в България синдикализмът се смята за неполитически, а няма как да не бъде. На второ място, това, което се случва в страната е неприемливо.

2 коалиции, които поискаха властта на основание отричането една – друга, я консумират заедно. Значи нямат различия, каквото и да говориха! И образуваха тази Сглобка, както сами я наричат. Крайно време е да се сложи край на това неприлично управление и вярвам, че изборите в София ще бъдат първата крачка. Успехът, победата в столицата може да вдигне вълна за сериозни и истински промени.

В Гърция това се и получи на изборите преди седмица, левицата взе и Атина, и Солун. В Париж управлява лява дама, пък и на Вас проучванията Ви дават шанс...

Не коментирам резултатите на социологическите изследвания. Стига ми, че при непрекъснатите целодневни срещи с хората и в центъра, и в крайните квартали чувствам неподправената енергия за реална, а не декларативна, имитативна промяна. То не е само желание – тече и реален процес – гражданите преодоляват апатията и имат реално желание да участват в смяна на сегашното положение.

А защо се кандидатирахте за кандидат-кмет именно от БСП, червена ли сте?

Не само съм поддържала БСП, а бях и неин член до 2013 г., когато партията избра Пеевски за шеф на ДАНС. Това беше мотивът ми да се оттегля от нея тогава. И не съм членувала в друга. Когато е била на власт, като синдикалист съм критикувала ощетяващи хората позиции, но съм я подкрепяла в голямата картина.

Когато през април получих предложението от БСП-София да стана кандидат за кмет, имах и предложение от Левицата и веднага поставих своето условие: да бъда номинация на обединение вляво на възможно най-много организации, без да се приоритизира някоя от тях. Което и ни се получи. Настоях и за синдикални представители в листата ни, което също бе прието – имаме и от двата профсъюза.

Наистина ли кариерата Ви започва като чистачка?

Да, работих като чистачка в 118-о училище до Окръжна болница. И до днес съм благодарна на директорката и домакина, защото ми влязоха в положението на студентка и ми предоставяха да уча за изпити в стаичката на хигиенистките. Трябваше да работя, а по онова време – управлението на Костов, работа нямаше за млад човек като мен тогава, завършил търговско-банковата гимназия и приет в УНСС. 2 години търсих и намерих чрез бюрото по труда единственото, което се предлагаше. Беше 2000 г. И трябваше да си платя таксите в УНСС, където следвах. После бях хостеса в Макдоналдс, организирах детски рождени дни. Бяха едни от най-щастливите ми години между 2001 и 2003 г.

Родих дъщеря си и не можех да се върна, защото заплатата беше изключително ниска, а майчинството беше 120 лв. Така, вече образована, започнах В МАП Маркетинг Рисърч, където обработвахме данни и отговарях за източните щати на САЩ. Там за първи път се почувствах синдикалист – обединихме нашето звено, което беше пребебрегнато при повишаване на заплатите.

Приложиха ни локаут – групово уволнение. И стигнах до Транстелеком – беше времето на прокарване на мобилния интернет. Нашата система се оказа победена от конкурентната на телекомите. Оставиха ни няколко месеца без заплата. И тогава направо си станах синдикалист, защото трябваше да бъдем компенсирани по линия на фонда за покриване на заплатите на служители на фирми, обявени в несъстоятелност, който беше пълен, но ни направиха „врътка” нашите работодатели Денис Ершов и Митко Събев, които тогава вече воюваха помежду си и деляха холдинга Петрол, към който беше и тази фирма. И попаднах в Отворено общество....

Соросоид значи?

Ако вдигане на телефон и административна помощ по проекти прави човека соросоид, сигурно...Интересното е, че точно по времето ми в Отворено общество прочетох забележителната книга на Достена Лаверн. Експертите на прехода, която обяснява връзките и зависимостите на онази прослойка хора и неправителствени организации, на които всички правителства дават средствата за проучвания, които би трябвало да отиват в нашите ВУЗ-ове и в БАН, но захранват техните псевдо-институти.

Така ги съветват тези „институти” за управленските решения на всички правителства, че резултатите са видими и са непоносими – нашия живот сега...Именно там ме видя г-н Манолов, който точно беше станал президент на Подкрепа, защото работихме заедно по проект.