Демокрацията трябва да бъде защитена и онлайн: Евродепутатът А. Ковачев пред студенти от УНСС

Сдружение „Екопрограма“ проведе финалното си обучение по проект „Дигитална пандемия – предизвикателствата пред Генералния изкуствен интелект (ИИ)“* за студентите от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Инициативата се осъществява с подкрепата на програма „Еразъм+“, финансирана от Европейския съюз, и Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР), както и със съдействието на екипа на водещото икономическо висше училище в България.

Пред студентите застана евродепутатът Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП), доктор на природните науки към Университета в Саарланд, Германия, член на Комисията по външни работи на ЕП. В дискусията онлайн се включи и д-р Марияна Тодорова – единственият български специалист в групата към Генералната асамблея на ООН, чиято задача е да обобщи за световните лидери всичко важно в областта на изкуствения интелект. Те обсъдиха темата за предизвикателствата, свързани с развитието на изкуствения интелект, границите на технологичния напредък и защитата на демократичните принципи в дигиталното пространство.

Събитието привлече студенти от различни потоци, които активно се включиха в с въпроси и споделяха своите мнения. Темата за ИИ става все по-актуална, защото младите хора ще изграждат своето бъдеще – лично и професионално – в условията на бързо развиващи се технологии.

Доскоро прогнозите сочеха, че Генералният изкуствен интелект може да стане реалност в периода между 2029 и 2031 г. През тази година обаче една от водещите компании в областта обяви, че този етап може вече да е достигнат, макар подобно твърдение да не може да бъде потвърдено с пълна сигурност. Това поставя на дневен ред важния въпрос дали развитието на Генералния ИИ би могло да бъде умишлено забавено, дори ако създаването и внедряването му се окажат икономически изгодни, заради опасенията и рисковете, които той поражда.

В тази обстановка човешките качества, които ще имат все по-голямо значение в отношенията ни с изкуствения интелект, са меките умения като критичното мислене, емпатията и способността за самостоятелна преценка. „Това е нашето истинско превъзходство над технологията“, подчерта той и обърна внимание на значението на въпросите, които задаваме на изкуствения интелект, на необходимостта да сме наясно, че той може да предоставя и заблуждаваща информация, както и че трябва преди всичко да разчитаме на себе си.

В онлайн участието си д-р Тодорова подчерта, че „Генерален изкуствен интелект все още няма, въпреки направените заявки. Все още има целеви изкуствен интелект. Съществуващите системи са специализирани в изпълнението на определени задачи, макар възможностите им да се разширяват с изключителна скорост. Генералният изкуствен интелект би се отличавал със способността си да действа автономно, да си поставя цели и самостоятелно да намира начини за постигането им“. Тя обясни, че развитието на интелигентните агенти и способността им все по-убедително да имитират човешкото поведение поставят сложни въпроси за границите между езиковото моделиране, привидното разбиране и автономното действие. В стремежа си да изпълняват поставените задачи подобни системи могат да стигнат до решения, които нарушават зададените правила. Това прави особено важни механизмите за контрол.

Специален акцент в нейното изказване беше поставен върху образованието и опасността студентите да използват изкуствения интелект като заместител на собственото си обучение. „Не използвайте ChatGPT за заместител на вашето знание“. Според д-р Тодорова, когато човек не разполага с достатъчно предварителни знания по дадена тема, трудно може да формулира оригинални идеи и да оцени критично получените отговори. Без натрупани знания и задълбочено четене използването на изкуствен интелект може да доведе до стандартни решения вместо до истински творчески и иновативни идеи. Тя препоръча на студентите да запазят класическите подходи към ученето и да изграждат стабилна основа от знания, върху която да надграждат с помощта на новите технологии. „В епохата, в която ИИ ще бъде с капацитет на цяла цивилизация, ние трябва да запазим нашето критично мислене, нашите подходи към знанието. Нека бъде ваш партньор, но не заместител“, подчерта д-р Тодорова.

На свой ред Андрей Ковачев постави във фокуса на разговора въпросите за регулацията на дигиталното пространство и отговорността за действията в социалните мрежи. Той сподели впечатления от дискусии в ЕП, посветени на предизвикателството да се изградят правила, които едновременно да защитават демократичните принципи и основните права на гражданите. Евродепутатът припомни основния принцип, залегнал в европейския подход към регулирането на дигиталната среда: действията, които са незаконни в реалния живот, следва да бъдат незаконни и онлайн. „Обаче какво се случва? Анонимността в социалните мрежи е нещо, което виждаме навсякъде. И това е едно предимство, което не е регламентирано. Нито една конституция не казва, че имаш легитимно право на анонимност. Имаш право на личен живот, на защита на твоя личен живот, на защита на твоите данни, но не и на анонимност“, изтъкна Ковачев. Евродепутатът прикани студентите да обсъдят дали и доколко анонимността в социалните мрежи трябва да бъде ограничавана.

Другата тема, по която Ковачев потърси мнението на студентите, беше защитата на децата в социалните мрежи. Той постави въпроса за възможни възрастови ограничения и механизми за проверка на възрастта при създаването на лични профили в социалните мрежи от деца на 13 и 14 години.

Евродепутатът направи разграничение между достъпа до интернет за образователни цели и притежаването на собствени профили в големите социални мрежи. Според него обсъждането на подобни мерки трябва да бъде част от по-широкия разговор за защитата на децата и демократичните ценности в дигиталната среда.

*Проектът „Дигитална пандемия - предизвикателствата на Генералния ИИ и възможностите за преодоляването им” (2025-3-BG01-KA154-YOU-000377675) на Сдружение „Екопрограма” се осъществява по Програма „Еразъм+”(финансирана от ЕС) и със съдействието на и Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР). Изразените възгледи и мнения принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на ЕС или на EACEA. За тях не носи отговорност нито ЕС, нито EACEA.