Днешното заседание е изключително важно заради високите обществени очаквани: Премиерът Желязков

Националният съвет за тристранно сътрудничество провежда заседание днес в Гранитна зала в сградата на Министерския съвет.

В началото на заседанието премиерът Росен Желязков каза, че политиките за 2026 година са най-обсъжданите, но парадоксалното е, че остава усещането за най-малко обсъжданите. "Този бюджет следва оттегления бюджет на кабинета, който беше възможен за мнозинството, настоящият трябва да е възможен за социалните партньори, за да изпълни целите пред икономиката.

Това трябва да е проект на бюджет, който не просто да е подкрепен от социалните партньори, това трябва да бъде проект на бюджет, зад който застава тристранният съвет", каза той. "Това не го казвам, за да изглежда, че правителството търси политически смокинов лист за своето бъдеще и за своето оцеляване", допълни премиерът.

Днешното заседание е изключително важно заради високите обществени очаквания и политическата обстановка. Това каза министър-председателят Росен Желязков в началото на заседанието. В дневния ред е предвидено обсъждането на двата проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г. 

Премиерът подчерта, че това е третият опит през годината за постигане на съгласие в рамките на тристранния диалог - първият успешен, вторият неуспешен. Той изрази надежда настоящото заседание да доведе до консенсус по проектобюджетите за 2026 г.

По време на заседанието ще бъдат обсъдени проектите за бюджети на НЗОК и ДОО, както и проектът за държавен бюджет за 2026 г. 

Припомняме, че в новия проектобюджет за 2026 г., представен от Министерството на финансите, са направени ключови промени. Очаква се той да бъде внесен в Народното събрание на 8 декември, понеделник.

В новия вариант не фигурира вдигането на данъците и осигуровките, също така орязана е част от програмата за инфраструктурни проекти. 

Националният съвет за тристранно сътрудничество с извънредно заседание заради бюджета

Ето и мерките, които отпадат в предложения първи бюджет в евро на България: 

Отпада увеличаването на данък дивидент от 5% на 10%.

Отпада увеличението на осигурителната вноска с 2%, което бе предвидено от 1 януари 2026 г.

Отпада изискването за софтуера СУПТО (Системата за управление на продажбите в търговските обекти).

Отвързва се определянето на заплатите от автоматичните механизми в сектори като МВР, отбрана и висше образование. Засега обаче минималната заплата остава обвързана със средната и размерът ѝ за догодина остава 620 евро. 

Капиталовата програма, от която се финансират различни инфраструктури проекти ще бъде намалена със 750 милиона евро.

Много важен акцент в новото предложение е оптимизацията на администрацията с трайно незаетите щатни бройки - 5500 бр., както и че изпълнителната власт си замразява възнагражденията за 2026 г. на нивата от 2025 г., а от 2027 г за нея се прилага общата политика за доходите, както на останалите в публичния сектор, а не обвързана автоматично със средната работна заплата.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки.

Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г.

През периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.

Кирил Пламенов