Дойче Веле: Природно бедствие ли? Безхаберие, безстопанственост, нищоправене

Иваново, Огняново, Тополица... Като символи на смърт и отчаяние. Рухнали язовирни стени, водни стихии, повлекли със себе си човешки животи, къщи и съдби. А Борисов? Той ще „бута“ язовири и ще чака „някой да изписка“, пише в коментар Дойче веле.

Като нови сезони от ужасен сериал се сменят местата, лицата, имената. Постоянни са само безсилието и скръбта. Както и безхаберието, безстопанствеността и човешката лакомия, цинизмът и нищоправенето, маскирано като многоговорене. От страна на всички отговорни лица и организации - политици, ресорни органи, медии. И за да е по-ефектно – на живо и по възможност директно от БТР-а или хеликоптера. Понесли със себе си одеала и торби с консерви, защото банковият път често води до грешния адрес. Внимание обаче! Стихията не е съвсем природна, тя идва от природата на концесионера. В повечето случаи неговият интерес започва и свършва например с рибата във водоема или с водата за напояване, а не с поддържането на стени и диги и осъществяването на надежден контрол на съоръженията. В последното важна роля е отредена и на ресорните министри, кметовете и общините. Които обаче предпочитат да играят в една друга игра - по прехвърляне на топката на отговорността.

От разградения двор на социализма е останал само споменът за бригадирското дръзновение, днес дори числото на язовирите се губи. В българската книга на абсурдите записваме почина за преброяването им чрез сателитна локализация. Току виж още някой тузарски имот (в чашката на язовира) е попаднал така в полезрението на преброителите. Ама не за друго, а за да не бъдат притеснявани после собствениците им, както стана например с митничарските селища.

Но да не си помисли някой, че липсва управленска воля. Премиерът се изправи в цял ръст и обяви създаването на нова държавна структура, която да оправи бакиите по язовирите. И образно се закани, че при установена неизяснена собственост направо ще се бутат язовирни стени, и тогава “който изписка пръв” – него щели да гонят. След всичките трагедии през последните десетина години не съм чул никой досега да е изпискал. Като изключим писъците на давещите се и сподавените ридания на почернените им семейства.