Движението на водата в Атлантическия океан може да спре, причинявайки екстремни зимни студове и наводнения

Критичен океански ток, който предотвратява замръзването на части от света, е в риск да спре напълно през следващите десетилетия.

Екип от европейски учени установи, че Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) може да колабира след 2100 г., особено ако емисиите на парникови газове останат високи.

AMOC функционира като гигантска океанска конвейерна лента, която пренася топла вода от тропиците към северния Атлантик, като ключова роля играе Гълфстриймът, който действа като основен поток, пренасящ тази топла вода по източното крайбрежие на САЩ на север.

Този ток помага места като северозападна Европа и североизточните щати на САЩ да имат по-меки зими и влияе на метеорологичните модели по целия свят, включително на тропическите валежи.

Въпреки това, ако AMOC спре, това може да доведе до по-студени зими и по-сухо лято в североизтока на САЩ, да повиши нивото на моретата по източното крайбрежие и да наруши риболовната индустрия за американски фирми.

Учените предупреждават, че колапсът може да бъде предизвикан от глобалното затопляне, което спира смесването на дълбоките океански води в северните морета като Лабрадорско (между Канада (Лабрадор) и Гренландия) и Нордическо море (водите около Норвегия, Исландия и Гренландия), като прави повърхностната вода по-топла и по-малко солена.

Това създава цикъл, при който AMOC отслабва, пренасяйки по-малко топла и солена вода на север, което допълнително предотвратява потъването на водата и забавя тока до критичната му точка на прекъсване.

Новото изследване установи, че бързото намаляване на емисиите е от съществено значение за намаляване на този риск, но някои сценарии предсказват, че вече може да е твърде късно да се предотврати напълно колапсът в близко бъдеще.

Филми като The Day After Tomorrow си представяха подобен сценарий, при който климатичните промени водят до огромна зима в Ню Йорк.

Гълфстриймът: Този топъл, бърз теч започва в Мексиканския залив, преминава през Флорида и се насочва към Северна Каролина, след което завива на изток към северозападна Европа.

Изследователи от Нидерландия, Германия и Великобритания използваха компютърни модели от Coupled Model Intercomparison Project (CMIP6), за да направят своите тревожни прогнози.

Тези модели се използват от Междуправителствения панел по климатични промени (IPCC) за предвиждане на бъдещите климатични промени.

Екипът се фокусира върху симулации, простиращи се до 2100 г., 2300 г. и 2500 г., за да види дългосрочната съдба на AMOC при различни нива на глобално затопляне.

При всички девет модела с високи емисии на парникови газове, AMOC спира напълно до 2100 г.

В САЩ атлантическият ток носи топла вода към Нова Англия, Ню Йорк и Атлантическото крайбрежие.

Спирането му може да доведе до сурови зими, с по-малко топлина достигаща региона ежегодно. Градове като Бостън или Ню Йорк могат да изпитат по-тежко време, увеличавайки разходите за отопление и натоварвайки енергийните системи.

Колапсът на тока може също да промени пътищата или интензитета на ураганите, като увеличи риска от бури във Флорида, Каролина или по Мексиканския залив.

Нивото на моретата може да се повиши по-бързо от Северна Каролина до Мейн. Тъй като AMOC обикновено отдалечава водата от крайбрежието, отслабването му ще доведе до натрупване на вода, увеличавайки риска от наводнения във Флорида, Вирджиния и Масачузетс.

Стефан Рамсторф от Университета в Потсдам каза: „В симулациите точката на критичен обрат в ключовите северноатлантически морета обикновено се достига през следващите десетилетия, което е много тревожно, съобщава Дейли Мейл.

Сибрен Дрийфхаут от Кралския метеорологичен институт на Нидерландия добави: „Дълбокото обръщане в северния Атлантик се забавя драстично до 2100 г. и след това спира напълно при всички сценарии с високи емисии, а дори и при някои средни и ниски сценарии.“

„Това показва, че рискът от спиране е по-сериозен, отколкото много хора осъзнават“, предупреди Дрийфхаут, водещ автор на изследването.

Изследването, публикувано в Environmental Research Letters, установи, че колапсът ще започне с невъзможността на тежката, студена и солена повърхностна вода да потъне и да се смеси с по-дълбоката океанска вода, която поддържа AMOC в северния Атлантик около 2050 г.

Това ще доведе до отслабване на AMOC, който ще спре напълно през следващите 50–100 години.

Спирането на атлантическия ток ще намали драстично преноса на топлина на север с около 20–40 процента.

В някои симулации на екипа топлината, отделяна в атмосферата на места като Канада, Скандинавия и северните щати на САЩ, ще намалее почти до нула, причинявайки силен охлаждащ ефект в тези региони.

Авторите на изследването предупреждават, че светът вече показва признаци, че колапсът идва.

Последните данни показват леко намаление на дълбокото океанско смесване през последното десетилетие в северните морета, което съответства на резултатите от изследването.

Екипът обаче предупреждава, че по-нови фактори, като топенето на ледниците, не са взети под внимание, така че колапсът може да настъпи още по-скоро, отколкото експертите смятат.

„Тези стандартни модели не включват допълнителната сладка вода от загубата на лед в Гренландия, което вероятно ще изтласка системата още повече. Затова е от критично значение емисиите да се намалят бързо“, каза Рамсторф.

Наталия Каменова