Двоен резултат на Алтернатива за Германия, сложна коалиция след изборите с победа на ХДС/ХСС

Сложна коалиция не по-рано от Великден с участието на провалилите се на изборите участници в миналата се очертава в Германия след небивалите от десетилетия предсрочни избори с 83,5 % активност в страната, изпаднала в 2-годишна икономическа рецесия, от която 88% от немците са притеснени.

На първо място е на ХДС/ХСС - братската на ГЕРБ партия с 28,5% или 208 места в 630-членния парламент. Това е вторият най-лош резултат за коалицията в историята.

Партньори на десните на Мерц трябва да станат социалдемократите на действащия канцлер Шолц, които паднаха до 16,5% със 120 депутати, отбелязвайки най-лош резултат от 135г. Не е ясно дали към тях ще се добавят  Зелените от досегашната светофарна сглобка, които останаха четвърти с 88 места или 11,7%.

Математически (поне според първите екзитполове) от тях няма нужда, а политически прекалената им отдаденост на курса на предишната американска администрация едва ли би се приел от новия обитател на Белия дом, на когото Берлин ще трябва да се моли да не слага мита. Защото това би навредило фатално на без друго изпадналата в сериозна криза икономика на Германия, която е водеща за ЕС и най-важен партньор на българската.

Зелените обаче ще станат важни и нужни, ако малката партия прокомунистическа БСВ, която сега е на 0,1% под 5-процентната бариера се окаже в окончателните резултати вътре в парламента.

Тогава или Мерц ще трябва да прави Тройна коалиция, или трите различни червени партии и еколозите може да се напънат да сформират правителство в цветовете на Гучи. Процентите им ще стигнат за мнозинство. Възможна е математически и тройна ляво-еко коалиция между червените, зелените и тъмночервените, но политически изглежда невероятна.

Предишните преговори за създаване на дясно-лява коалиция в последния мандат на Меркел, която постигаше далеч по-убедителни резултати на избори от Мерц и имаше неимоверно по-силни позиции и във вътрешен, и в международен план, отнеха дълги месеци.

И тези няма да бъдат лесни, особено след предизборните клетви на победителите за "край на левите политики". Което очевидно няма да има как да стане.

Засега двете големи партии имат само едно общо мнение - препращането на мигранти към първите, приели ги страни в ЕС, каквато е България - по 100 000 души на година, както стана ясно от следизболните лидерски тв дебати лично от Мерц и Шолц.

Всички немски политици бяха предпазливи и заявиха, че чакат окончателните резултати, даже победителят (на снимката). 

В първото си изказване бъдещият канцлер Фридрих Мерц не спомена Украйна сред приоритетите си, между които постави на първо място устойчива коалиция "колкото е възможно по-бързо", мигрантите - след 100 000 изпратени в други страни от ЕС м.г., той иска поне още 100 000 депортирани т.г. и сигурността на страната. Той предпочете да благодари надълго на партийните членове и младшия член на своята дясна коалиция - ХСС. Без баварците Мерц щеше да води втората, на не първата политическа сила в Германия. И цената им става твърде висока за него. 

"Време е за голям купон, а от утре ще работим", завърши победителят в пресилено добро настроение за пред камерите.

Всъщност, Мерц беше близък на демократите и ще има нелеки отношения с американския президент Тръмп, ако стане премиер.

"Ще бъда канцлер до последния ден, в който се сформира ново правителство", каза пък в речта на загубата Шолц, намеквайки че периодът на междувластие няма да бъде къс.

Алтернатива за Германия, която удвои резултата си в сравнение с изборите през 2021 г., откъдето отсега водачката й Алис Вайдел вещае кратък живот на грядущия кабинет, получи очакваната втора позиция с 20,7% или 150 депутати.

Много добър резултат имат и бившите комунисти от ГДР, сега известни като Левицата с 8,7% или 63 места. Тя печели супер процент при най-младите гласоподаватели.

Така двете проруски партии грабнаха над 40 на сто в парламента (над половината в ексГДР) на държава №1 в ЕС. И това със сигурност ще се окаже твърде важно за позицията на Германия по конфликта в Украйна и едва ли ще позволи смяна на досегашния курс на предпазливия Шолц, в чиято партия проруските гласове също са съществен процент, с по-остър.

Изобщо, вотът от ГДР - и десен, и ляв, най-вероятно няма да намери представителство във властта, което със сигурност прави представителността съмнителна 45 години след обединението на двете части на Германия, които според резултатите от тези избори всъщност са разделени. 

Съборилите кабинета на Шолц либерали не влизат в парламента според екзитполовете, в които резултатът им пада цяла вечер до 4.7%, което е със 7 на сто или 3/4 по-малко, отколкото взеха преди 3,5 г .

Което за пореден път показа и на българските политици от същата тази европартия, използващи подобни "технологии" тази седмица, че рекетьоските блъфове не носят добро на упражняващите ги.

Пламен Веселинов