Експерт обясни точно какво се случва с тялото, когато умираме

Лекар от хоспис, който наблюдава грижата за терминално болни пациенти в последните им моменти, описва точно какво се случва с тялото, когато умираме.

Смъртта обикновено се отбелязва, когато сърцето на пациента спре, той спре да диша и загуби съзнание необратимо.

Но, както обяснява д-р Сара Холмс, главен медицински директор на Marie Curie UK, има редица неща, които се случват в часовете и дните преди някой да почине, и които дават знак, че смъртта е близо, съобщава ДейлиМейл.

„Докато тялото се забавя, хората стават по-уморени и спят повече. Те ядат и пият по-малко, тъй като храносмилателната система започва да се изключва“, казва тя пред Ladbible.

През това време, понякога наричано преходна фаза, пациентите може да се нуждаят от повече помощ за ежедневни задачи и да им бъде трудно да поддържат разговор, тъй като умората надделява.

Тази фаза може да не е толкова очевидна при пациенти с дегенеративни заболявания като деменция или Паркинсон, тъй като симптомите им приличат на тези на болестта.

Поради намаления апетит не е необичайно пациентите да влязат в състояние на кетоза, при което тялото гори мазнини за енергия вместо глюкоза, което води до значителна загуба на тегло.

Всички тези симптоми постепенно се влошават до последните моменти на пациента – когато дишането става неправилно, кръвообращението се забавя, а сърцето спира.

Д-р Холмс добавя, че макар смъртта да е естествен процес и да не трябва да се страхуваме от нея, пациентите, които имат нерешени емоции или недовършени дела, често изпитват по-голяма трудност да се отпуснат.

При около една трета от пациентите се наблюдава т.нар. „пиков момент“ – кратък изблик на яснота на ума преди смъртта. За няколко минути, часове или понякога дни, пациентите могат временно да се върнат към „нормалното“ си състояние и дори да покажат признаци на подобрение, въпреки че причините за това не са напълно разбрани.

Изследванията показват, че човешкият мозък може да функционира нормално за кратко време след спиране на сърцето и дори може да има спорадични изблици на активност часове след липса на кислород, особено при ресусцитация.

Последното, което се случва преди смъртта, е забележима промяна в дишането, наречена Чейн-Стокс дишане. Пациентът поема серия от бързи вдишвания, последвани от дълги периоди без дишане, сякаш вече е направил последното си вдишване.

„В крайна сметка дишането и сърцето спират, следвани от мозъка“, обяснява д-р Холмс. „Обикновено това е много мирен процес, при който хората просто си отиват.“

Тя добавя: „Често напомням на семействата, че палиативната грижа е за живот, не за умиране. Самото умиране е кратко. Подобно на раждането, актът на напускане на света е толкова кратък, колкото и влизането в него.“

Всеки се сблъсква със смъртта по различен начин – някои се страхуват по естествен начин, защото инстинктът ни е да оцеляваме, докато други я приемат, обикновено тези, които са имали „добър живот“. Най-добрият начин да се подготвим е да говорим за това с близките си.

Няколко проучвания показват, че колкото повече размишляваме върху смъртта, толкова по-малко се страхуваме от нея. Това може да е особено полезно за хора, които вече умират или са в процес на загуба на близък.

„Една от най-важните части на грижата за края на живота е да помогнем на хората и техните семейства да се примирят с това“, казва д-р Холмс.

„Всеки е различен по своя път към смъртта, но ролята на палиативната грижа е да управлява симптомите и да насърчава хората да планират. По този начин, когато тези неща са уредени, те могат да се съсредоточат върху живота до самия край – да кажат това, което искат да кажат, да направят това, което е важно за тях.“

Хосписът е специализирана услуга за грижа за пациенти с терминални заболявания. Някои хосписи работят в специализирани заведения, докато други посещават пациентите в домовете им, според нуждите и желанията им.

Пациентите могат да влязат в хоспис след поставяне на диагнозата или да го посещават на различни етапи от заболяването си.

Във Великобритания тези услуги са безплатни, финансирани от NHS или благотворителни организации, въпреки че секторът многократно е предупреждавал за финансови проблеми.

Само преди няколко месеца представителната организация Hospice UK предупреди, че секторът има дефицит от 60 милиона паунда.

Кирил Пламенов