Ердоган превърна Турция в република на страха: Арестуваният Имамоглу

Рано сутринта на 19 март десетки въоръжени полицаи се появиха на вратата ми със заповед за задържане. Сцената приличаше на залавяне на терорист, а не на избрания кмет на Истанбул, най-големия град в Турция. Това заяви основният политически опонент на турския президент Реджеп Ердоган Екрем Имамоглу в интервю за „Ню Йорк Таймс“, предаде БГНЕС:

"Този ход - 4 дни преди моята партия, Народнорепубликанската партия (НРП), да проведе първични избори за следващата президентска надпревара - беше драматичен, но едва ли неочакван. Той последва месеци на засилващ се съдебен тормоз срещу мен, чиято кулминация бе внезапното отнемане на университетската ми диплома 31 години след завършването ми. Властите изглежда вярваха, че това ще ме дисквалифицира от надпреварата, тъй като конституцията изисква президентът да има диплома за висше образование.

Осъзнавайки, че не може да ме победи на балотажа (на бъдещите президентски избори през 2028 г.), президентът Реджеп Тайип Ердоган прибягна до други средства: накара основния си политически опонент да бъде арестуван по обвинения в корупция, подкупи, ръководене на престъпна мрежа и подпомагане на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), въпреки че по обвиненията липсват надеждни доказателства. Бях временно отстранен от изборната си длъжност заради финансови обвинения.

В продължение на години режимът на г-н Ердоган унищожава демократичните механизми за контрол и равновесие - заглушава медиите, заменя избраните кметове с бюрократи, измества настрана законодателната власт, контролира съдебната система и манипулира изборите. Мащабните арести на протестиращи и журналисти през последните месеци изпратиха смразяващо послание: Никой не е в безопасност. Гласовете могат да бъдат анулирани и свободите могат да бъдат отнети за един миг. При управлението на г-н Ердоган републиката е превърната в република на страха.

Това е нещо повече от бавна ерозия на демокрацията. Това е умишлено разрушаване на институционалните основи на нашата република. Моето задържане беляза нов етап в плъзгането на Турция към авторитаризъм и използване на произволна власт. Страната с дългогодишни демократични традиции сега е изправена пред сериозния риск да премине точката, от която няма връщане назад.

Репресиите надхвърлиха моите очаквания. В рамките на мащабна операция, основана на обвинителен акт, който не е нищо повече от сбор от показания на тайни свидетели, полицията задържа близо 100 души, включително висши общински администратори и бизнесмени. Задържанията бяха предшествани от кампании за дезинформация и клевета в проправителствените медии.

Въпреки това народът на Турция реагира с непокорство. Въпреки забраната за провеждане на протести и блокирането на ключови пътища към градовете, стотици хиляди граждани от Истанбул до североизточния град Ризе, който традиционно е крепост на Ердоган, излязоха по улиците. В рамките на няколко часа и през следващите дни след задържането ми към моята партия се присъединиха хора от всички възрасти и среди. Пред общинската централа в Истанбул хората бдяха въпреки все по-строгите мерки и арести.

Въпреки репресиите, НРП успешно проведе първичните си избори за президент на 23 март. Резултатите от тях показаха, че 15 милиона души, включително 1,7 милиона регистрирани членове на партията, са гласували за мен като кандидат за президент на партията.

От избирането ми за кмет през 2019 г. досега бях изправен пред близо 100 разследвания и дузина съдебни дела. От неправдоподобни до абсурдни, всяко обвинение беше част от по-широкообхватни усилия да ме изтощят, да ми попречат да служа на хората, които са ме избрали, да ме отстранят от длъжност и да ме елиминират като съперник на г-н Ердоган.

Вече три пъти съм се изправял срещу кандидати, подкрепяни от г-н Ердоган - два пъти на местните избори в Истанбул през 2019 г. и още веднъж миналата година - когато той лично водеше кампания срещу мен. Спечелих всеки път. Сега, неспособен да ме победи на избори, той използва хватката си върху съдебната система, за да отстрани претендент, който според последните проучвания на общественото мнение би могъл да спечели, ако изборите се проведат днес.

И така, защо толкова много хора излязоха на улицата в най-масовите демонстрации след протестите в парка „Гези“ през 2013 г.?

На фона на нарастващата несправедливост и проблемната икономика общественото недоволство в Турция достигна точката на кипене. Хората се изказват и се обединяват около мен - кандидат, който обещава приобщаване, справедливост и надежда за по-добро бъдеще. Те няма да бъдат заглушени. Но обществеността също така разпозна ареста ми като опит да се тласне Турция още по-надолу по пътя на автокрацията.

Дори в условията на репресии знаците на солидарност са устойчиви. Социалдемократически лидери и кметове в цяла Турция и извън нея, от Амстердам до Загреб, демонстрираха смело и принципно подкрепата си след ареста ми. Гражданското общество също не се поколеба. Но централните правителства по света? Мълчанието им е оглушително. Вашингтон само изрази „загриженост във връзка с неотдавнашните арести и протести“ в Турция. С малки изключения европейските лидери не успяха да предложат силен отговор.