Фон дер Лайен призова за алтернатива на НАТО

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова за алтернатива на НАТО с аргумента, че Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност. Нейните изказвания идват на фона на нарастващите искания на САЩ за увеличаване на разходите за отбрана сред членовете на ръководения от САЩ военен блок, несигурността относно бъдещата подкрепа за Украйна и опасенията за потенциална промяна в ангажимента на Вашингтон към европейската сигурност.

„НАТО остава в основата на нашата отбрана. Но е очевидно, че се нуждаем от общоевропейска отбрана“, заяви фон дер Лайен на брифинг за медиите в Литва в неделя.

„Съвременната война изисква мащаби, технологии и координация, които са твърде големи, за да може една нация да се справи сама“, добави тя и поиска повече финансиране, „както публично, така и частно“.

Стратегията за бъдещето на европейската отбрана ще бъде представена на лидерите на ЕС до средата на март, каза тя.

Преди конфликта в Украйна френският президент Еманюел Макрон и бившият германски канцлер Ангела Меркел бяха сред най-яростните привърженици на създаването на армия на ЕС.

През 2019 г. Макрон определи НАТО като „мъртъв мозък“ и призова европейските лидери да провеждат политика на „стратегическа автономия“ спрямо Вашингтон, който от края на Втората световна война влияе на политиката за сигурност на континента чрез НАТО.

Едно от предложенията беше да се създаде „истинска, европейска армия“, която самостоятелно да укрепва сигурността на континента.

Въпреки че тогавашният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че този ход ще „отслаби връзката между Северна Америка и Европа“, Италия подкрепи идеята. Външният министър Антонио Таяни твърди, че блокът не може да има надеждна външна политика без обща армия.

Идеята обаче срещна силен отпор в други европейски държави. През 2024 г. тогавашният висш дипломат на ЕС Жозеп Борел предложи, че макар блокът да се стреми към повишаване на военните способности на своите членове, това не означава, че трябва да създаде обща армия.

Няколко държави от ЕС, включително Дания и Полша, също дадоха сигнал, че искат сигурността им да бъде гарантирана в рамките на съществуващата рамка на НАТО.

Неотдавна Макрон обяви, че Франция ще удвои военния си бюджет, и призова други държави от ЕС да последват примера му, като се позова на възможността за намаляване на интереса на САЩ към европейската сигурност след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

От февруари 2022 г. насам САЩ са предоставили над 65 млрд. долара военна помощ на Украйна. Тръмп обаче постави под въпрос тази подкрепа, заявявайки, че на Киев му е „писнало“, като същевременно се застъпи за мирно споразумение с Русия.

През 2022 г., след ескалацията на руско-украинския конфликт, ЕС значително увеличи разходите си за отбрана. Оттогава Германия, Франция и други държави от ЕС обещаха рекордно увеличение на бюджетите за отбрана.

Пламен Валентинов

Снимка: Канцеларията на президента на Република Литва/ Ейтвидас Кинайтис