Гришо, не е Софи’я, Со’фия е!

В медиите въртят обръщение на Григор Димитров към българите, които приканва да го подкрепят на турнира по тенис в нашата столица. Според това прекрасно момче, на чиито успехи много се радваме, името на милионния град е Софи’я – ударение не на първата, а на втората сричка. Така поне се чува в записа на възванието му. Чува се ясно и недвусмислено. Даже хората, за които английският е матерен език, все по-рядко бъркат нещата.

Доколкото ни е известно, първите 14 години на Гришо са минали в България. Странно е за това време да не научи как се нарича столицата на родината му, дори да не е изкласил в хасковското си училище. Помним как в Лондон обяви колко се гордее, че е българин. Езикът е онова, което запази нацията ни през 5-те века османско робство, той е основен белег на тази нация и е наш дълг да го съхраняваме и да го уважаваме. Дълг на всеки българин. Също и на онези, които са снимали обръщението и са можели да помогнат на славния ни тенисист. Човешко е да се греши.

Гришо беше първият ни състезател за 60 години, който не веднъж, а два пъти не дойде да си вземе отличието Спортист на годината. Това е нещо неприятно, но някак може да се приеме. Неуважение към езика обаче е трудно смилаемо дори за най-големите му фенове. Защото успехите на корта и радостта ни от тях няма нищо общо с другото. То е обидно. Поне за хората, които сме от СОфия.