Хеликоптерни песни

Веднъж сме се возили на хеликоптер, не е нещо особено, както се казва - даже беше малко неприятно. Понеже беше панорамен - почти цялата кабина беше стъклена, та "навеждането" към морето и скалите на високия бряг при Калиакра не беше от най-страхотните усещания, хеле на пълен стомах. Държим обаче да отбележим, че вертолетът беше частен, никому не бе нужен в този чуден летен ден, когато ни повози за нещо като половин час. В този смисъл никак не можем да разберем страстта на премиера към този тип летателни средства, която демонстрира днес, сякаш нямаме жертва поради липсата на медицински хеликоптери само преди два дни и още група хора в болница по същата причина, преживели 11-часов маратон на пренасяне. Хора, които са обикновени данъкоплатци, не необикновената шефка на парламента Цвета Караянчева, удостоена с титлата ПКП от същия този премиер в разговор с потвърдена от него автентичност, която цял вертолет спешно "спасяваше", понеже си навехнала ръката, след като с многократно превишена скорост хвърчеше по провинциални пътища с кортежа си от НСО след среднощно парти, та семейство данъкоплатци с детенце се озова в канафката със своя автомобил. От добрина, като истинска майка и баба, тя не понечи дори да качи на летателния апарат раненото в катастрофата дете. Каква карма ще кажете... 

И сякаш не преди дни от кабинета Борисов 3 беше отказана покупката на медицински хеликоптери, каквито имат по много другите на този континент, не просто в ЕС, а ние - никак. Не бяха дадени не само бюджетни пари, но дори по предложението на президента за предвиждането на подобна сума поне в евромилиардите, които ни се дават по новия План Маршал на ЕС за помощ в пандемията.

Не беше точно сега моментът за подобен пиар май...