Япония изпрати космически апарат към Марс, ще върне проби от спътника Фобос през 2031 г.

Японската космическа агенция (JAXA) изстреля историческа мисия, чиято цел е за първи път космически апарат да кацне на един от спътниците на Марс и да върне на Земята проби от неговата повърхност.

Ракета H3 с космическия апарат Martian Moons eXploration (MMX) беше изстреляна от космическия център „Танегашима“ в Япония на 20 октомври местно време. Японската космическа агенция потвърди успешното отделяне на апарата от ракетата и извеждането му на планираната траектория.

Ако мисията протече по план, най-малко 10 грама материал от Фобос ще бъдат доставени на Земята през 2031 г. Първото кацане се очаква след около две години.

Досега нито един космически апарат не е успял да кацне успешно на Фобос или на по-малкия спътник на Марс – Деймос.

През 1988 г. СССР изпрати две сонди към Фобос, но нито една не изпълни мисията си докрай. „Фобос 1“ беше изгубена още преди да достигне Марс, след като погрешна команда от Земята изключи системата ѝ за управление на ориентацията.

„Фобос 2“ наблюдава Марс и неговия спътник в продължение на близо два месеца, преди комуникационен проблем да прекрати мисията и да осуети спускането на два малки апарата.

Следващият руски опит – мисията „Фобос-Грунт“ през 2011 г., също завърши с неуспех, след като двигателната система на космическия апарат не успя да го изведе от земна орбита към Марс.

Според плановете на JAXA MMX трябва да достигне Марс през август или септември 2027 г. и да започне наблюдения, преди да спусне малък роботизиран апарат в края на 2028 г. или началото на 2029 г.

Космическият апарат превозва 25-килограмов френско-германски марсоход, наречен IDEFIX, който ще бъде спуснат върху Фобос, за да изследва повърхността му в продължение на около 100 дни.

След това основният апарат ще направи два опита за кацане и събиране на проби. Предвижда се MMX да прелети и покрай Деймос през 2030 г., преди модулът с пробите да поеме обратно към Земята.

Кацането на Фобос представлява сериозно техническо предизвикателство. Спътникът е с размер едва 27 километра по най-дългата си ос, а гравитацията му е твърде слаба за обичайните операции в близка орбита.

Затова MMX ще синхронизира движението си около Марс с орбитата на Фобос, като на практика ще се превърне в негов „квазиспътник“.

Учените се надяват пробите да помогнат да се установи дали Фобос се е образувал от отломки, изхвърлени в орбита след гигантски сблъсък с Марс, или представлява астероид, уловен от гравитацията на планетата.

Предишни космически мисии вече са събирали и анализирали марсианска почва и скали на самата планета. Марсоходът Perseverance на НАСА също е съхранил проби за бъдещо връщане на Земята, но съвместната мисия за доставянето им, планирана с Европейската космическа агенция, загуби финансирането си по-рано тази година.

Китайската мисия Tianwen-3 също може да достави на Земята проби, събрани директно от повърхността на Марс, още през 2031 г.

Пламен Валентинов