ИИ може да уволни 40% от работещите: МВФ

Марк Зукърбърг е поредният голям технологичен ръководител, който публикува пространно послание, в което излага визията си за бъдещето на изкуствения интелект, съобщава bbc.com.

През изминалата седмица главният изпълнителен директор на Meta публикува отворено писмо от около 6500 думи, озаглавено „Бъдещето е за всички“.

За едни то е израз на надежда за възможностите, които AI предлага. За други е просто многословна пиар акция.

Манифестът на Зукърбърг е поредният пример за технологичен лидер, който обяснява защо изкуственият интелект ще бъде следващата голяма технологична революция.

Визията му повтаря теза, която ръководителите в AI сектора вече многократно са изразявали – че технологията, която разработват, е сред „най-важните технологии в историята“.

Един от първите, дали начало на тази тенденция, вероятно е Марк Андрийсън – съоснователят на пионера в интернет Netscape. През 2023 г. той публикува есе от около 5000 думи под заглавие „Манифестът на технооптимиста“, в което защитава идеята, че именно технологичните иновации могат да решат проблемите на човечеството.

Андрийсън започва текста си с твърдения за „лъжи“, които според него се разпространяват за технологиите, и призовава читателите да им се противопоставят.

„Вярваме, че растежът е прогрес – той води до жизненост, разширяване на живота, повече знания и по-високо благосъстояние“, пише той.

В последното си есе Зукърбърг не посочва конкретни имена, но подобно на Андрийсън поставя под съмнение предупрежденията за негативните последици от бъдещите технологии.

„Изненадващо е, че дискурсът на много от хората, които разработват AI, е толкова изпълнен с мрачни прогнози“, пише той.

Международният валутен фонд предупреждава, че изкуственият интелект може да засегне близо 40% от работните места и да задълбочи глобалното икономическо неравенство. Въпреки това Зукърбърг заявява, че очаква и в бъдеще да има изобилие от работа.

„Не разбирам защо човек, който вярва, че AI ще премахне повечето работни места и голяма част от значимостта на човечеството, би бързал да изгради точно такова бъдеще“, пише той.

Това се случва на фона на факта, че Meta съкрати около 10% от служителите си по света – приблизително 8000 души – докато компанията се преструктурира и насочва все повече ресурси към изкуствения интелект.

Манифестът на Зукърбърг е само последният опит на технологичен лидер да представи AI в положителна светлина.

През 2024 г. ръководителят на OpenAI Сам Алтман публикува свой манифест, озаглавен „Ерата на интелигентността“, в който изрази силен оптимизъм за потенциала на технологията.

Той прогнозира драматично ускоряване на човешкия прогрес.

„Трябва да действаме разумно, но и решително“, заяви Алтман.

През същата година главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей публикува текста „Машини на любящата благодат“, в който описа възможностите на AI да преобрази всичко – от здравеопазването до политиката.

Амодей представи текста като опит да покаже потенциалните ползи от технологията и да избегне образа на човек, който предвижда единствено катастрофални сценарии.

Зукърбърг отдавна е почитател на пространните есета. По време на първия президентски мандат на Доналд Тръмп той пишеше дори по сложни теми като разпространението на дезинформация във Facebook.

По-късно използва същия формат и за да обясни неуспешния завой на компанията към метавселената през 2021 г.

Според икономическия блогър Ноа Смит обаче залогът в ерата на AI вече е много по-голям и това обяснява активността на технологичните ръководители.

„Мисля, че всички те усещат, че моментът е толкова важен, че смятат за свое задължение да направят всичко възможно, за да повлияят на посоката, в която ще се развива тази технология“, казва Смит.

В новия си манифест Зукърбърг обяви планове Meta да споделя по-открито своите инструменти за изкуствен интелект. Това означава части от дизайна или програмния код да бъдат публично достъпни, така че други хора да могат да ги разглеждат, използват и променят.

Решението дали мощни AI инструменти трябва да бъдат с отворен код обаче има сериозни последици заради потенциалните рискове.

През последните седмици няколко много мощни AI модела са успели да проникнат в уебсайтове – поведение, което някои определят като „излизане от контрол“.

Това са били най-мощните модели, а не непременно тези с отворен код. С развитието на технологията обаче спорът става все по-сериозен.

„Трябва ли да пуснем като отворен код нещо, което има способността да унищожи човечеството?“, пита Ноа Смит.

„Ако не приемате този въпрос сериозно, просто сте глупак.“

Именно поради това той смята подобни манифести за важни, дори когато в интернет те са обект на подигравки.

Интересът към темата расте и заради факта, че пазарът на модели с отворен код е все по-силно доминиран от китайски AI системи като Qwen, DeepSeek и GLM.

На западния пазар сред популярните алтернативи са моделите Gemma на Google, Llama на Meta и разработки на френската компания Mistral AI.

Честото публикуване на подобни корпоративни манифести обаче има и друга функция – те позволяват на технологичните директори да позиционират както себе си, така и компаниите си в „пазара на идеи“.

„Това е начин да покажеш колко си умен“, казва Роб Лалка, преподавател по бизнес в университета „Тулейн“.

Според него корпоративните блогове отдавна позволяват на ръководителите на компании да развиват идеи и да се представят като своеобразни „бизнесмени-философи“.

„Те се опитват да защитят оптимизма като начин, по който трябва да гледаме към бъдещето“, казва той.

Според Лалка моментът, в който Зукърбърг публикува манифеста си, съвпада с нарастващо обществено недоволство от влиянието на AI върху редица сфери – от работните места до околната среда.

И макар технологични журналисти и учени внимателно да четат тези текстове в търсене на важни послания, корпоративните манифести невинаги достигат до широката публика.

„Те се опитват да докажат, че положителните ефекти ще бъдат много по-големи от негативите, за които обществото в момента говори“, казва Лалка.

„Но според мен голяма част от основанията за този оптимизъм тепърва трябва да бъдат доказани.“

Мария Пенчева