Илияна: как лоялният отборен играч стигна до първата жена - президент на България

Когато водеше 2 от 3-те най-гледани емисии на По света и у нас в историята на БНТ - на 10 януари и 4 февруари 1997 г., Илияна Йотова едва ли е предполагала, че самата тя ще влезе в историята като първата жена – президент на България. И в БНТ, и в БСП, и в Европарламента, и като вице на Радев, тя винаги е била отборен играч – най-големият дефицит у нас, и може би именно това я изкачи на върха в страна, където всеки се има за звезда и велика личност, но не може да работи в екип. Запознах се с нея 2 години след 1997 г., когато беше пиар на БСП, наследила на този пост легендарната Клара Маринова, която се тръгна с цялата група на Виденов. Стана покрай общите ни приятели – Константин и Петя Бахарови и съм я наблюдавал и в реалния живот.

По онова време на Позитано 20 нямаха пари да си платят парното и студуваха в мраморното здание на „Активните борци срещу фашизма и капитализма” – наследство от соца. Изглеждаше и се чувстваше като саркофаг и отвън, и отвътре.

Единственият пламък, който грееше там бяха огнените коси на Илияна, а нейната усмивка беше единственият повод за оптимизъм в БСП.

Супер ход на новото ръководство - Георги Първанов и Николай Добрев, беше трансферът на тв водещата от БНТ на Позитано 20.

Красавица като от златните години на италианското кино дойде „на смяна” след забележителната с очилата си като 2 тв екрана Клара Маринова (която в по-късни години беше коментатор в нашия вестник Супер 19’).

Трансфер, който нямаше никакъв финансов смисъл за Илияна, а имиджово се равняваше почти на дамгосване в най-тежките времена за партията. Тогава там нямаше Нинови и други, бяха останали само най-смелите.  Вероятно е бил продиктуван, освен от споменатия отборен дух, който тя изповядва, въпреки че идва от индивидуален спорт като фехтовката, от завета на баща й. Тук няма как да не се припомни, че човекът, имащ вина за смъртта на баща й се обръща към нея с молба за помилване. Колко хора имат сили да се изправят пред нещо такова....

Илияна влезе истински в политиката като депутат чак през 2005 г. Поради особеностите на „рулетката”, размятаща мандатите с остатъци между избирателните райони, новата тогава ДСБ при премиерата си на парламентарен вот взе непропроционално много депутати в София, защото не й стигаха проценти в провинцията. А БСП, нищо че имаше гласове за 5 народни представители, вкара само Стефан Данаилов в ключовия централен 24-и избирателен район, което й беше компенсирано с пълната листа от 5 места в Ямбол. А Йотова беше втора след Стефан Данаилов. Той стана министър на културата и така търпението на Илияна направи възможно да влезе в парламента.

4 години по-късно тя отново НЕ беше поставена на най-добрата позиция на евроизборите. И сега информация от кухнята:

Тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев реши да направи смел ход. Въпреки сложните си отношения с Румен Овчаров, когото махна от министерския пост и това не му беше никога простено, той заложи на Илияна и завъртя предварително съгласуваните места в листата на партията между нея и  Татяна Дончева. Имаше много основания, включително доста важния факт, че Йотова е възпитаничка на Френската гимназия в сърцето на София, а юристката не говореше език. Илияна влезе в Европарламента, а Дончева напусна с гръм и трясък БСП ( и не успя да направи нищо съществено в политиката като самостоятелен играч в дългите 17 години след това).

Йотова успя да остане лоялна както на Овчаров и пиара на софийската организация на социалистите, така и на станалия впоследствие лидер и на европейските социалисти Станишев. И служи мандат и половина в Европарламента.

Преди през 2016 г. да стане, за разлика от спуснатия с парашут Радев, една от двете най-желани номинации за президент на социалистите, заедно с Мая Манолова.

Председателката Нинова наложи генерала, въпреки партийния устав, а Илияна се съгласи да бъде негово вице с публично огласеното условие, че няма да допусне той да се отклони от БСП, която му даде шанса на живота му.

Не го е казвала, но беше ясно и се доказа – тя беше и основният застъпник на европейската линия в една администрация, която по произход и мислене е „по-друга бира”.

Говорили сме тогава „оф-дъ-рекърд” за новото качество, в което влизаше и бях впечатлен именно от отборния й дух.

После, когато през 2021 г. я изкушаваха с оферти да напусне отбора с Радев, да финансират щедро собствена нейна кампания и какво ли не, тя остана до него. Въпреки че невинаги е бил справедлив с нея, както само слепите и глухите не са усетили, а тя никога не би споменала такова нещо. То не е и имало нужда от думи.

Това пролича дори на изпроводяк, когато той не се сети при финалната си президентска реч да я покани до себе си, нито пък да й поднесе цветя като първата жена – президент. А трябваше да го направи не само като мъжки кавалерски жест, а и като своеобразна щафета за държавен глава. 

Чувал съм от служебните министри как е оставял на нея да влиза в ролята на лошото ченге, оставяйки за себе си ореола на доброто, когато реално и всецяло държаха властта 18 месеца, при това и без парламентарен контрол и изобщо без НС...

Така стигаме до петък, 23 януари 2026 г., когато Илияна Йотова става президент на България.

Под знака на числото 6. То е добро за политика: любов, приятелство и хазарт. А обратната му страна са възможни проблеми с близки хора.

Илияна стъпва на върха в малкия им дамски отбор с нейната също така винаги лоялна Надя, която е най-близката й сътрудничка и шеф на кабинета от толкова много години.

Това сигурно ще й попречи да сяда с прекрасната си сестра – читателка на 19 минути, в любими техни кафенета в центъра на София, което с удоволствие прави даже и на открито. Без да има каквото и да било притеснение и без да бъде пазена с тежки бодигардове наоколо.

Само ще добавя един детайл в тази връзка. Илияна винаги е возена на най-старите автомобили, при това дори не S-клас или СедмИца, обслужващи президентството. Пъти по-евтина кола от лимузините, дадени на хора с ранг доста под нейния в тази администрация.

Тя, като човек, който от съвсем млад е познал славата, естествено никога не е обръщала внимание на тези подробности. Аз обръщам, защото са показателни. За класите. Не на колите, а на хората.

Ще остане ли Йотова президент и след 20 януари догодина, когато настъпва новият мандат на българския държавен глава?

За съжаление, това зависи не само от нея, а от представянето на нов отбор, в който дори няма как да играе!

Борис Ангелов