Има смущаващи текстове в новата наредба на ММС, смята проф. Бисер Цолов

Подготвената от спортното министерство (ММС) нова Наредба за треньорските кадри бе подложена на остра критика от проф. Бисер Цолов, ръководител на сектор "Мениджмънт на спорта" в НСА, пише Сега. Проектът е качен на сайта на ММС и в портала за обществени консултации strategy.bg, а срокът за обществено обсъждане изтича на 19 януари. Във "Фейсбук" професорът коментира, че има "меко казано смущаващи текстове", визирайки промените спрямо сега действащата наредба (в сила на 27.03.2017 г.).

Ето и мнението на проф. Цолов с незначителни съкращения:

"Ако в чл. 6, 7, 8, 9 и 10 от Проекта на наредбата са посочени изискванията за образователен ценз и професионална квалификация (на основание Закона за професионално образование и обучение и Закона за висше образование), на които трябва да отговарят треньорските длъжности (инструктор, помощник-треньор, треньор, старши треньор и главен треньор), то със следващия чл. 11 всичко това на практика отива „на вятъра“.

В него се въвежда терминът "международна квалификация", придобита въз основа на стандарти и/или правила (неясно какви), установени от международна спортна организация и прилагани в повече от пет държави. Поставят се и изисквания за обучение на този тип треньорски кадри, при това обучение, проведено неясно от кого или по-скоро ясно – вероятно по модела на една т.нар. треньорска школа, с минимален хорариум на треньорските курсове от 120 учебни часа (за инструктор) и 360 учебни часа (за треньор, старши треньор и главен треньор).

Идеята е „гениална“, отваряйки вратички пред спортните федерации да станат образователни структури. Излиза, че обученият с т. нар. "международна квалификация" за 360 учебни часа придобива същите права, "знания и умения", както обучавалият се в бакалавърската и магистърската степен на висше училище, акредитирано в професионално направление "Спорт", с хорариум от над 3400, че дори и над 4000 (ако се включи и магистратурата) учебни часа, в продължение на 4-6 г., и при това придобил професионална квалификация пред държавна изпитна комисия.

Квалификацията "треньор по вид спорт" в условията на ВУЗ и „помощник-треньор“ в условията на спортните училища не само е подплатена със значително по-високи знания и умения, не само е доказала своята целесъобразност в успешните години на българския спорт, но и се финансира от българските данъкоплатци.

Ако наредбата се приеме в този й вид, една от най-важните професии в спорта - треньорската, ще се превърне в чисто занаятчийска. Факт, който вероятно ще бъде пагубен за българския спорт. И тогава отново ще си обясняваме успехите на другите нации на олимпийски игри не с научно-приложните им спортни достижения, а със заключението, достойно за "Гинес", че техните спортисти май били астматици…"