Индийско-пакистанският конфликт се задълбочава след нападение в Кашмир

Напрежението между Индия и Пакистан рязко нарасна след смъртоносното нападение в администрирания от Индия регион Кашмир, при което загинаха 26 души.

Нападението е извършено във вторник следобед в долината Байсаран, известна като „мини Швейцария“. Съобщава се, че отговорността е поел Фронтът за съпротива - войнствена групировка, за която се смята, че е свързана с базираната в Пакистан Лашкар-е-Тайба, което накара Ню Делхи да обвини Исламабад в подкрепа на трансграничния тероризъм. Пакистан отрича каквато и да е роля в нападението, като вместо това обвинява Ню Делхи в потискане на региона и неговото предимно мюсюлманско население.

Отношенията между Исламабад и Ню Делхи са напрегнати от десетилетия. Двете съседки са водили четири войни, включително една необявена, и са имали многобройни гранични сблъсъци.

След нападението във вторник двете страни предприеха мащабни мерки за по-нататъшно влошаване на дипломатическите и търговските връзки. Отношенията вече бяха дълбоко замразени от 2019 г., когато правителството на индийския министър-председател Нарендра Моди отмени член 370 от конституцията, който предоставяше известна автономия на Джаму и Кашмир.

Индия първа предприе действия тази седмица, като изгони пакистански дипломати, затвори сухопътната си граница и преустанови действието на ключовия Договор за водите на Инд в сряда, заявявайки, че този ход ще остане в сила, „докато Пакистан убедително и неотменимо не се откаже от подкрепата си за трансграничния тероризъм“.

В четвъртък Исламабад предприе реципрочен отговор, като преустанови действието на ключови двустранни споразумения и трансгранични маршрути, затвори въздушното си пространство за всички авиокомпании, притежавани или управлявани от Индия, и обяви съветниците на Индия по отбраната, военноморските и въздушните сили в Исламабад за персона нон грата.

    Световната банка не е била уведомена за решението на Индия да преустанови действието на Договора за водите на Инд (ДВ), според доклад в The Hindu. Многостранната финансова институция в миналото е изпълнявала ролята на посредник при разрешаването на спорове между Индия и Пакистан относно разпределението на водите по ДМП.

    Правителствен източник, цитиран от The Hindu, заяви, че тъй като Пакистан е бил информиран за позицията на Индия по договора, „не е било необходимо“ да уведомява Световната банка.

    В отговор на терористичното нападение в Кашмир тази седмица Индия обяви, че ще остави „встрани“ Договора за вътрешните водни пътища, който е в сила от 1960 г. насам.

Пламен Валентинов