На екрана тя е зловеща порцеланова кукла с напукано лице, стъклени очи и плашеща усмивка. В действителност Анабел е съвсем обикновена парцалена играчка с червена коса от прежда и широко усмихнато лице. Именно тази на пръв поглед безобидна кукла се превръща в една от най-известните легенди за демонично обладаване в САЩ и вдъхновява три самостоятелни филма от вселената на „Заклинанието“.
Историята започва около 1970 г. в Кънектикът и е свързана с две млади жени, които твърдят, че играчката се движи сама, оставя загадъчни съобщения и предизвиква необясними събития. Десетилетия по-късно обаче се появяват сериозни въпроси колко от тази история действително се е случило.
Подарък от майка ѝ поставя началото на легендата
Според популярната версия младата медицинска сестра Дона получава голяма парцалена кукла Raggedy Ann от майка си. Тя живее със своята съквартирантка Анджи и първоначално използва играчката като украса.
След известно време двете започват да забелязват нещо странно. Оставят куклата върху леглото, но когато се прибират, я намират на стол, в кухнята или на пода. Понякога ръцете и краката ѝ са в различни положения.
Впоследствие се появяват и малки листчета с надписи „Помогнете ни“ и „Помогнете на Лу“. Според разказите жените не разполагали с подобна хартия и не можели да установят кой е оставил съобщенията.
Тези подробности са описани в историята, разпространявана от семейство Уорън, но не са потвърдени с независими доказателства.
Духът на седемгодишно момиче
Уплашените жени се обръщат към медиум. Според тях по време на сеанс става ясно, че куклата е свързана с духа на малко момиче на име Анабел Хигинс.
Медиумът твърди, че детето е починало на седемгодишна възраст и духът му останал в района, където по-късно е построена жилищната сграда.
Жените изпитали съжаление към предполагаемото дете и решили да позволят на духа да остане при тях.
По-късно Ед и Лорейн Уорън представят напълно различно обяснение. Според тях това не бил дух на дете, а зловредно нечовешко същество, което използвало образа на момичето, за да спечели доверието на жените.
Любопитното е, че според версията на Уорън самата кукла не била обладана в буквалния смисъл. Те смятали, че съществото я използва като средство за въздействие върху хората.
Мъж твърди, че куклата го е нападнала
Най-зловещата част от историята е свързана с млад мъж, известен в по-късните разкази като Лу.
Той не вярвал в добрите намерения на предполагаемия дух и настоявал жените да се отърват от куклата. Твърдял, че сънувал повтарящ се кошмар, в който Анабел пълзи по тялото му и се опитва да го удуши.
Според разказа една вечер той усетил нечие присъствие в стаята, след което по гърдите му се появили седем драскотини, наподобяващи следи от нокти.
Уорън представяли случката като доказателство, че куклата е опасна. Независимо потвърждение, че нараняванията са причинени от свръхестествена сила, няма.
Защо Анабел е заключена в стъклена витрина?
След намесата си семейство Уорън вземат куклата и я поставят в своя музей на окултните предмети в Монро, Кънектикът.
Анабел е изложена в специална дървена витрина със стъклен прозорец и предупредителен надпис, че не бива да се отваря.
Ед Уорън разказвал още една страховита история – за млад мотоциклетист, който посетил музея, подиграл се на куклата и предизвикал предполагаемата сила в нея. Според него няколко часа по-късно мъжът загинал при катастрофа.
Няма независимо потвърдени доказателства, че подобна смърт е причинена от куклата. Разказът е част от легендите, популяризирани от Уорън.
Защо във филма куклата изглежда съвсем различно?
Отговорът е изненадващо прозаичен – заради опасения от съдебен иск.
Режисьорът Джеймс Уан обяснява в интервю, че истинската Анабел е Raggedy Ann – разпознаваема марка детски играчки. Той не искал да рискува спор с притежателите на правата върху образа, като представи техния продукт като средство за демонични сили.
Затова дизайнерите създават изцяло нова кукла. Уан разказва, че при разработването на външността ѝ е експериментирал с различни скици, а вдъхновение му дали и зловещите образи на призрачни булки.
Така се ражда порцелановата Анабел с бялата рокля, плитките и смразяващия поглед, която зрителите познават днес.
Ново разследване открива неочаквани разминавания
През 2025 г. изданието Skeptical Inquirer публикува анализ на журналистически материали от 1971 г. и по-късните разкази за Анабел.
Оказва се, че оригиналната собственичка на куклата фигурира в ранна публикация с името Маргьорит Тата, съквартирантката ѝ е Анали Гьотц, а мъжът, който твърди, че е нападнат, е Антъни Роси.
Имената Дона, Анджи и Лу стават популярни чрез последващите версии на историята.
Изследването установява и друго любопитно разминаване. В различни разкази за предполагаемия дух на Анабел Хигинс се променят обстоятелствата около смъртта на момичето.
Авторът проверява регистри и открива запис за жена със същото име, починала през 1935 г., но тя била омъжена и очевидно не съответствала на описанието на седемгодишно дете.
Това не доказва категорично, че подобно момиче никога не е съществувало, но поставя под съмнение една от най-известните подробности в легендата.
Какво всъщност е истинско?
Анабел действително съществува. Това е голяма парцалена кукла, която десетилетия наред е част от колекцията на семейство Уорън. Съществуват и публикации за нея още от началото на 70-те години – много преди холивудските филми.
Но твърденията, че се движи сама, напада хора или носи смърт, остават недоказани.
Именно тук се крие най-любопитният парадокс на историята. Една обикновена детска играчка се превръща в символ на световния киноужас не заради доказани свръхестествени способности, а благодарение на страховитите истории, разказвани за нея.
Мария Пенчева
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Медицинската експертиза, представена по ...
бТВ Синема 25 ноември 21:00ч.
Режисьор: е Стивън Содърбърг.
В ролите: Елън Баркин Абигейл Спондър Еди Изард Роман Нагел Ал Пачино Уили Банк
По улицата върви блондинка. Едната и гърда изскочила от блузата. Всички ахкат и охкат, и само един полицай намира в себе си мъжество да й каже:
- Госпожо, защо сте в такъв вид на обществено място!?
Тя си поглежда гърдата и възкликва:
- Ужас! Забравила съм си детето в автобуса!
Днес ще бъдете особено наблюдателни и практични. Ще