Историята на един шедьовър: Какъв простор на Иля Репин

Една от най-спорните творби на Иля Репин е картината Какъв простор. И противоречието се крие в отношението на публиката към платното: художникът се е поддал на мимолетно настроение, създавайки живописен емоционален сюжет, но критиката избухва в ругатни, обвинявайки Репин в лекомислено следване на западните импресионисти и дори вижда в творбата някакви революционни алегории.

Обществото се оплаква - художникът, създал монументалните Бурлаци, Иван Грозни, се е увлякъл от някакви романтични срещи.

 Синът и дъщерята на художника са изобразени във високите вълни на прибоя. Сякаш на платното са изобразени бившите, още неразпънати души - въплъщение на младостта. Жизнерадостта и радостта от живота, които преливат в младите хора, напълно съответстват на бушуващата енергия на заобикалящото ги природно състояние - мощните вълни на прибоя, заливащи 2 беззащитни фигури.

Но те се усмихват, смеят се, не се смущават от студената вода и лошото време. Момичето държи шапката си, за да не я отнесе вятърът, и крие лицето си от поривите му, а младежът, напротив, е разтворил палтото си и се стреми да посрещне стихията с цялата сила на младостта.

 Усещането за победа над страха, за воля, за открита стихия завладява зрителя. Картината е нарисувана в "Пенати", далеч от столицата. Така че версията за предчувствието на Репин за социални движения и мощни буреносни вихри, които се разразяват над Русия, дава приоритет на темата за радостта от живота, за близостта му с природния свят, за ликуването на младостта. От картината лъха на щастие и топлина, както и от всички портрети на семейството на Репин.

В характерния за художника маниер на "любов-неприязън" той изразява отношението си към новото поколение.

Водната стихия е майсторски изобразена - зеленикаво-прозрачна на преден план, тя преминава в сурово синьо на заден план. Забързаните водни пръски и бялата пяна, водата изглежда като сила, необуздана и неуморна. Финландският залив и бреговете на Нева вдъхновяват художника.

Техниката на художника тук е много близка до импресионистичната, но подобен неравномерен щрих само допринася за реализма на въплъщението. Малцина биха спорили, че в изобразяването на морето Репин е съвсем достоен за най-известния маринист Айвазовски. Текстура, характер, динамика - стихията е много емоционална и правдоподобна. Толкова по-силно е впечатлението от реакцията на смелите млади хора към него.

Източник: Арт енциклопедия, Генадий Занегин