Йоан Рилски - син на цар Симеон Велики?

Ами, ако обръщението "брат", което Свети Йоан/Иван Рилски към цар Петър, син на Симеон Велики, който по време на срещата им не се е замонашил, е признание за родствената връзка помежду им? Това пита известната ни медиевистка доц. Веселина Вачкова по повод днешния ден, в който отбелязваме 1150-годишнината на небесния покровител на България. Припомняме, че за разика от други народи и въпреки азбуката си, ние нямаме официална писмена история от онези векове, т.е. установени факти.

Тя отрича възможността да е вярна легендата, че в детството си той е бил овчарче. Как би могъл да бъде така изучен, а грамотността в онази епоха е нещо, достъпно и прието единствено и само за синовете на знатни фамилии?

Доцентът тълкува името на родното му място, описано в житията като Скрино с неслучайния превод на самата дума, която на съвременен български език казваме "скрито", т.е. тайно.

И добавя, че в началото на царуването на Петър, срещу него има народно въстание, което издига за водач Йоан Рилски, макар и отшелник, но все още не и светец, като духовен водач на българите. Но вероятно искайки втория син на Симеон да се възцари, както е било при баща му Борис.

Именно така се обяснява и отиването на самия цар Петър на крака при отшелника, изминавайки към 400 км - огромно за онова време и преодолимо за дни наред разстояние.

Апропо, по-късно и Петър е обявен за светец като своя биологичен или поне наричан "брат".

Добавяме от себе си и още един въпрос - ако Йоан е бил прост отшелник, как би могъл да си позволи да откаже среща с владетеля по принцип, а особено пък, когато му е дошъл на крака?

Това, разбира се, не е било възможно в ранното Средновековие за друг човек, освен за царска особа - член на семейството му, в случая - по-малък брат на монарха. Всеки друг би бил обезглавен.

Още по-голяма обида е връщането от отшелника на царските дарове в злато, които са поднесени на монаха. Който при това - държавнически, нарежда на владетеля да употреби това богаство за народа и войската си. Редови поданик не би могъл да се позволи това, понеже е заплашен от моментално смъртно наказание.

Ние се питаме и защо, преживял непростимо по всички царски критерии унижение от Йоан, лично Петър носи ковчега му и организира церемониал за него като за царствена особа?

Доц. Вачкова отбелязва, че толкова нашумелият тези дни последният от Първата ни империя цар Самуил въвежда правилото името на Йоан да се превърне във владетелско, като то е дадено на неговия и на брат му насредник.

Което при възстановяването на Втората българска империя продължава - Йоан Асен Първи, Калоян, Иван Асен Втори, Иван Александър, Иван Шишман и брат му - името е като титла, която приемат и подчинените на нашите влашки - днес румънски, управници с тяхната версия Йон. Не е случайно също, че Асеневци преместват и мощите му в своята столица. Това е владетелска легитимация.

Не е случайно, че последният патриарх на нашето царство Евтимий лично пише житието на Йоан Рилски, което главата на православната ни църква не би сторил за човек извън върховете.

След това лично унгарският крал Бела, който е и роднина на нашата последна династия, се прекланя пред останките на светеца-покровител на България и нейния народ, което също не е случайно. Прави го в Средец, днес София, а после взема останките в своята столица. И то въпреки черковните сановници у дома си, които са възмутени от неговия култ на католик към един православен светец. А главата на неговата църква, който не иска да се поклони пред Йоан, онемява. И признава за чудо, когато се разкайва, и си връща гласа. Буквално.

След това и още чудеса крал Бела Трети връща, вече обковани в злато, мощите с много дарове в София в зората на Втората българска империя. Чиито царе, носещи името на светеца, ги пренасят в своя небесна защита, понеже са и малко узурпатори, в новата столица Търново. За да останат 2 и половина века на хълма Трапезица. Особено важно е това след идването на османците на Балканите, когато Търново и Патриарх Евтимий де факто стават престолен град за цялото православие.

И е причина, за благодарност и легитимация на цар Иван Шишман, разделил с брат си, Добротица и родопския воевода държавата, и на себе си в новата роля на всеправославен глава, патриархът на нашата църква да опише легендите за живота на светеца в нарочно житие. Броени години, преди родината да падне под меча на нашествениците. Когато те завземат града, той успява да премести останките на Йоан Рилски в манастира Петър и Павел високо в Арбанаси, за да оцеее паметта за светеца - покровител на България.

Османлиите забраняват подобни преноси. Разоряват Рилския манастир до пещерата на светеца. Трима братя го възстановяват, а новите монаси измолват чрез жената на султана Мурад Втори - сръбкинята Мария, разрешение мощите на Йоан да бъдат пренесени при тях. Това е удобно и за нашествениците, защото така те се освобождават от духовното присъствие край старата столица на империята ни, а мощите са запратени "вдън горите тилилейски" - в "рилската пустиня", доста трудно достъпна в онези безпътни времена.

Шествието през 1469 г. минава през земите ни по трасето на непостроената половин век магистрала Хемус. И се прави специална спирка не къде да е, а в София - в черквата Св. Георги - днес в двора на президенството и хотел Балкан, за 6-дневно поклонение.

От мощите се "понася дивно благоухание", което е прието за знак на надежда от народа ни. Преди да бъдат отправени към Рилската света обител, където са и днес.

С едно важно изключение, за което ще пазкажем малко по-долу!

Неслучайно точно по тази причина, при възстановяването на българската държава, Кобургите почитат особено манастира и светеца, като останките на без време отишлия си цар Борис Трети са положени именно там през 1943 г.  

Не е разрешена мистерията с липсата на едната ръка на светеца от останките му. Знае се, че тя е в Русия, но не е ясно дали е пренесена при цар Самуил, когато България покръства дивите варяги и им е подарена с кутова цел, или пък това е станало при Иван Грозни, който праща посолска делегация до манастира в планината.

Известно е, че дясната ръка на светеца е лежала в град, специално наречен в негова чест Рилск.Откъдето изчезва.

Не е ясно точно кога и как, като по-малко вероятната версия е след Октомврийската революция, пренесена от монах в Гърция, което е документирано през 1933 г. от монахиня в девическия манастир, който до днес съхранява реликвата и където 19 октомври е почитан празник.

Другата и по-приета теория е, че руски кораб доставя десницата на Йоан Рилски още през 1769-70 г. пак в Гърция. Тогава братушките помагат на въстаналите православни на юг от земите ни в битка с османлиите, които са поразени от флота им в морето.

Руснаците смятат Йоан Рилски за покровител на целите Балкани, като чрез оставянето на ръката му на полуострова считат, че ще предпазят ортодоксалните, включително българите, които по онова време още са под игото на Османската империя. Десницата е под сребърен обков. 

Михаил Първанов 

използвани са данни от интервютата на Вачкова при Г.Благоев в Евроком и Р.Петров в Бг он ер