Как крадат от парите ни за здраве?

ЕМИЛИЯ МИЛЧЕВА, fnf-southeasteurope.org

От няколко години публичните разходи за здравеопазване в България растат с по 400–500 милиона лева на година, но това нито прави нацията по-здрава, нито осигурява по-качествени здравни услуги. Без каквито и да било реформи в здравеопазването структурата на разходите се запазва една и съща – лъвският пай отива за болнична помощ и лекарства.

…

За здравеопазване през 2018 г. например бяха предвидени 4.712 милиарда лева, с половин милиард повече спрямо предходната година. 82% от тази сума се пада на НЗОК. За 2019 г. разходите за здравеопазване са увеличени с нови 550 милиона лева и така надхвърлят 5.2 милиарда, като делът на разходите, осъществени през здравната каса с нейния бюджет от 4.35 милиарда лева, е около 84%. Ръстът е и заради преминаването през 2018 г. на Фонда за лечение на деца в чужбина и Комисията за лечение в чужбина към НЗОК. Като цяло обаче перата, които гълтат най-големи разходи, са болничната помощ и лекарствата. Именно при медикаментите е най-големият ръст – с 12% през 2018 г. спрямо 2017 г. и трайно над 1 милиард от разходите за здравеопазване.

Ако публичните средства в една система растат с над половин до един милиард лева на всеки четири-пет години, какво би следвало да заключим: a) системата изисква по-големи разходи поради по-големи нужди; б) публичното благо струва скъпо; в) разхищават се средства.

Сега заменете думата „система“ със „здравеопазване“ и „публично благо“ със „здравето на нацията“. Кой отговор бихте избрали в контекста на следните няколко факта: България е страната с най-ниска продължителност на живота в ЕС – 74.8 години, изчислена за периода 2016–2018 г.; България е страната с най-висока смъртност в ЕС, нивото на детска смъртност в България е два пъти по-високо от средното за ЕС – 6.5 на 1000 живородени, докато за ЕС е 3.6 на 1000 живородени.

Тази негативна статистика може да бъде продължена с липсата на каквато и да е публична информация как расте заболеваемостта от рак през годините, колко ниска е преживяемостта – известно е, че е ниска, но колко, и докога няма да се вземат мерки за ефективна профилактика, за да се диагностицира онкозаболяването в ранен стадий. Има един циничен отговор – че клиничните пътеки за лечение на онкозаболявания са сред най-високо платените наред с тези в инвазивната кардиология. Ако пренебрегнем този отговор, има други неоспорими факти: растящият непрекъснато брой на хоспитализациите и на доплащането от джоба на пациента – близо 4 милиарда, почти колкото бюджета на НЗОК за 2018 г. България е рекордьор и по този показател – пациентите доплащат 50% от общите разходи, някои осигурени плащат и сто процента, а в Европа този показател е средно 15–20%.

ПОВЕЧЕ ПАРИ – ПОВЕЧЕ СМЪРТ

Излиза, че парите за здравеопазване отиват за… здравеопазване, по сполучливото определение на икономиста Димитър Събев, без да допринесат за по-доброто здраве на българската нация. Разходите на здравната каса са нараснали почти двойно (1.7 пъти), спрямо 2009 г., когато са били около 2.473 милиарда лева, а за 2019 г. те са 4.3 милиарда лева. Здравните вноски на работещите за 2019 година са разчетени на малко над 2.8 милиарда лева, останалите средства осигурява държавата, плащайки за деца, пенсионери и др. категории – задължение, което произтича от закон.