Как Кроношпан души Бургас

        "Когато се оплячкосваха/разпродаваха българските предприятия, един добре работещ мебелен завод в Бургас, наричащ се тогава „Гочо Иванов“, бе продаден на австрийската фирма „Кроношпан“. Първата ѝ работа бе да закрие всички мебелни цехове. А втората - да докара от Австрия при аборигените в България най-мръсната, най-миризливата, най-отвратителната част от производството си - рязане на дървесина и слепване на талашитени плоскости.

   Така те си решиха веднъж и завинаги проблема с бялата държава Австрия и с австрийските контролни органи по замърсяването. И обрекоха цял един град в треторазрядната държава България на постоянно задушаване. Тези австрийци (или българските им наместници) се оказаха лукави хора - те не пускат миризмите през деня. Тогава го играят добрите, лачени и мили инвеститори, които са направили тооооолкова много за България, че да ти се прииска да минаваш всеки ден оттам, да им целуваш ръка и да им благодариш за тези така много и огромни добрини. Настъпи ли среднощ обаче, когато аборигените в треторазрядната държава спят, всичко, което се е трупало през деня, се изпуска на воля. Миризмата варира от борова горичка до амоняк, или лепило на амонячна основа, често несъвместима с нормалното дишане. Поне за тази част от Бургас (включително блока, в който живея), която се намира около завода. Снощи и