Как невидимите мрежи действат в "наше" МВР: Примерът с новия шеф на международната дирекция Б. Вучков

В българското Министерство на вътрешните работи кадровите решения рядко са просто административен акт. Те често са резултат от сложна система от политически зависимости, лични лоялности и дългогодишни приятелства, които функционират извън официалната институционална йерархия. Последният пример, който все по-открито се коментира в професионалните среди на МВР, е свързан с кариерата на старши комисар Бисер Вучков – фигура, около която се пресичат интересите на бивши министри, влиятелни директори и дългогодишни вътрешни мрежи на влияние.

Невидимите мрежи в МВР

Как кадровите решения около назначаването на висш пост на Бисер Вучков повдигат въпроси за влиянието, лоялностите и старите зависимости:

Смяна в Дирекция международно оперативно сътрудничество преди изборите – мистерия или скрит мотив?

Защо Дамян Лечев е отстранен от поста, Бисер Вучков влиза на негово място, но причините остават неясни?

Все още няма официално обяснение защо директорът на ДМОС, Дамян Лечев, беше сменен точно преди изборите и каква роля играе службата в изборния процес, след като се занимава с международното сътрудничество?

На дневен ред остава и въпросът защо точно Бисер Вучков зае поста, както и кога Георги Кандев ще излезе с конкретни мотиви за кадровото решение?

Журналистическите въпроси остават и те са към оперативния ръководител на МВР – и.ф. главен секретар:

Г-н Кандев, защо не признавате, че поводът за смяната е проверка по време на управлението на Лечев за работното време, регистрирано чрез система „граничен контрол“?

Вярно ли е, че самият Вие не сте били винаги постоянен на работното си място?

Ще предоставите ли разпечатка на пътуванията си през ГКПП за периода, в който заемахте длъжността?

Обществото очаква ясни и откровени отговори, които да хвърлят светлина върху внезапната ротация на ръководството на ДМОС и да разсеят съмненията за задкулисни мотиви.

А задаваме въпросите, тъй като в редакцията получихме сигнал, който води до поставянето им, за да се получат отговори в обществен интерес. Понеже все пак става дума НЕ ЗА ПИАР, а за национална сигурност и международното сътрудничество на правоохранителните ни органи, което е все по-важно, след като вече сме част и от Шенген, освен от НАТО – преминаващата оттам информация засяга десетки държави.

Вътрешни източници от системата на МВР описват повтарящ се модел на кадрово влияние, при който професионалната йерархия се преплита с мрежи от лични отношения.

В този модел назначенията често се случват не толкова през формалните процедури, колкото чрез неформални препоръки, взаимни услуги и политически лоялности. Именно в този контекст се разглежда и развитието на кариерата на Бисер Вучков.

Не става толкова въпрос за самата личност, колкото за начина, по който работи МВР именно по определението „наше” МВР, където всички приказки за реформи се оказват само безхитростен ПИАР.

Дано да не са прави и да няма основания за подозренията и притесненията, които изпитваме на база прочетеното, но ето го и самия сигнал, за да можете сами да прецените:

„В системата на Министерството на вътрешните работи рядко има назначения, които да са просто административни решения.

В повечето случаи те са резултат от сложна комбинация от професионални биографии, политически влияния и неформални мрежи на доверие.

Именно поради това, последните кадрови размествания около комисар Бисер Вучков отново извадиха на повърхността един стар въпрос: кой всъщност определя кадровата политика в МВР – институционалните правила или мрежите на влияние.

Дирекцията, която отваря вратите към света

Позицията, заемана от Вучков в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ (ДМОС), не е обикновена административна длъжност. Това е структурата, чрез която България осъществява оперативен контакт с международни правоохранителни организации като Interpol и Europol.

В ръцете на ръководството на тази дирекция преминава чувствителна информация, международни оперативни координации и стратегически контакти със службите за сигурност на десетки държави.

Именно затова всяко назначение там е не просто кадрово решение – то е сигнал към партньорските служби за това как функционира самата система на българското вътрешно министерство.

Протекцията като кадрова стратегия

В професионалните среди на МВР от известно време се говори открито, че издигането на Бисер Вучков не може да бъде разбрано без ролята на Георги Кандев – фигура, която мнозина в системата определят като един от реалните фактори за кадрово влияние в международната линия на министерството.

Според служители от системата именно Кандев стои зад настоящото институционално позициониране на Вучков. Формално подобна връзка трудно може да бъде доказана, но съвпаденията са твърде много, за да бъдат игнорирани.

Когато едно назначение се възприема като резултат от лична протекция, това неизбежно поражда въпроси – не толкова за конкретния човек, колкото за начина, по който функционира самата институция.

Старите услуги, които не се забравят

Най-интересната част от тази история се връща години назад. Според множество коментари в системата именно Бисер Вучков, заедно с неговия родственик Веселин Вучков (б.р. заместник-министър на Цветан Цветанов и точно в международния ресор, а за кратко и министър), са сред хората, които активно са съдействали Георги Кандев да получи назначение като полицейско аташе в Сърбия.

Подобни дипломатически назначения в системата на МВР никога не са били случайни. Те са част от сложна мрежа от институционални договорености, политически решения и лични препоръки.

А когато подобна подкрепа бъде оказана, тя рядко остава без последствие.

Хронология на връзките

Проследяването на събитията във времето очертава интересна последователност:

• периодът на управлението на ГЕРБ – издигане на кадри, близки до политическото ръководство;

• назначаването на Георги Кандев като полицейско аташе в Сърбия – според вътрешни коментари подкрепено от Бисер Вучков и проф. Веселин Вучков;

• последващото институционално укрепване на позициите на Вучков в международната линия на МВР;

• активната роля на Иван Зеленков – бивш директор в министерството и близък както до Вучков, така и до Кандев.

Подобна последователност сама по себе си не представлява доказателство за зависимост. Но тя ясно показва как личните отношения могат да се преплетат с кадровите процеси в една силова институция.

Третият елемент в мрежата

Картината става още по-ясна, когато към нея се добави и името на Иван Зеленков – бивш директор в системата на МВР и човек с дългогодишно влияние в министерството.

В професионалните среди не е тайна, че между Зеленков и Бисер Вучков съществува близко приятелство. Още по-малко тайна е и фактът, че Зеленков поддържа изключително близки отношения с Георги Кандев.

Така се оформя класическият триъгълник на влияние:

приятелство, политическа лоялност и взаимни кадрови услуги.

Подобни мрежи рядко се виждат на официално ниво. Но именно те често определят кой ще бъде издигнат и кой ще остане в периферията на системата.

Как изглежда мрежата?

Ако се проследят връзките между основните фигури в този казус, се очертава сравнително ясна конфигурация на влияние:

• Бисер Вучков – дългогодишен служител в международната линия на МВР;

• Веселин Вучков – бивш вътрешен министър и родственик, чието име често се споменава в контекста на институционална подкрепа (поддръжник и закрилник на Георги Кандев);

• Георги Кандев – фактор в кадровите решения, свързани с международната дейност на министерството;

• Иван Зеленков – бивш директор в МВР и дългогодишен близък както на Вучков, така и на Кандев.

Подобна конфигурация не представлява сама по себе си доказателство за неправомерни действия. Но тя показва как в рамките на една институция могат да се оформят устойчиви кръгове на влияние, които започват да играят ключова роля в кадровите решения.

Влиянието на Румяна Бъчварова

Към този пъзел често се добавя и още едно име – Румяна Бъчварова (б.р. в момента началник на политическия кабинет на служебния премиер Гюров).

Според коментари в системата именно по време на нейния мандат като министър на вътрешните работи Бисер Вучков успява да се върне и да се позиционира на ключови позиции след период извън активната линия на министерството.

Тези съвпадения сами по себе си не доказват нищо. Но, когато се съберат в една последователна картина, те започват да очертават модел.

Когато институцията започне да прилича на мрежа

Историята около Бисер Вучков е симптом на нещо по-голямо от една конкретна кариера. Тя показва как в една силова институция постепенно могат да се оформят неформални мрежи на влияние, които започват да функционират паралелно с официалната йерархия.

Това има няколко опасни последствия:

• подкопаване на вътрешното доверие в системата;
• блокиране на професионалната конкуренция;
• политизиране на службите за сигурност;
• ерозия на международния авторитет на страната.

Когато ключови позиции започнат да се свързват не с експертност, а с приятелства и протекции, институцията неизбежно губи своята устойчивост.

Въпросите, на които няма отговор

Историята около Бисер Вучков повдига няколко въпроса, на които служебният министър на ВР Дечев и и.ф. главен секретар Георги Кандев дължат отговор:

• На какви професионални критерии се основава назначаването му на ключова позиция в международната линия на МВР?

• Каква е реалната роля на Георги Кандев в кадровите решения, свързани с тази структура?

• Каква е степента на влияние на бивши директори като Иван Зеленков върху процесите в министерството?

• Съществува ли прозрачна процедура за подбор на ръководители в структури, които работят с международни партньори?

Докато тези въпроси остават без официален отговор, съмненията за неформални мрежи на влияние ще продължат да съпътстват всяко подобно назначение.

Въпросът, който остава

Истинският въпрос в тази история не е дали Бисер Вучков е способен професионалист. Въпросът е дали кадровата система на МВР е достатъчно прозрачна, за да не поражда подобни съмнения.

Защото когато едно назначение се превърне в символ на мрежи от влияние, проблемът вече не е персонален.

Той е институционален.

А институционалните проблеми, когато бъдат игнорирани твърде дълго, обикновено завършват по един и същ начин – с криза на доверие към самата държава.

В крайна сметка въпросът не е персонален.

Истинският въпрос е дали Министерството на вътрешните работи функционира като модерна държавна институция или като система от неформални кръгове, в които старите услуги, личните приятелства и политическите лоялности продължават да определят кадровите решения.

Докато този въпрос остава без ясен отговор, всяко ново назначение в системата ще бъде посрещано не с доверие, а със съмнение”.

Екип на 19 минути