Как PR-ът уби Кенеди (буквално): Всички подробности

Пиарът направи Кенеди президент и пиарът го уби. Ето как:

Когато се запознава с Жаклин Бувие, която този 28 юли би станала на 96 г. – фотографка, богата наседница и любителка на истории за велики личности и фамилии – инфлуенсърка на съвременен жаргон, Джон Кенеди е конгресмен, обвиняван, че баща му е купувал гласове и медии, за да му осигури място в американския парламент като конгресмен. Който иска да стане сенатор.

Той е нейната сбъдната мечта, защото в него вижда някого, когото може да направи легенда, а за него – втория от девет деца, който по случайност става фаворит на баща си, след като първородният брат и любимец напуска този свят, е шанс да се освободи от родителската опека.

Тя е смятана за идеална половинка за сенатор и дай Боже президент, какъвто го вижда неговият комплексиран от мафиотския си произход негов баща, борещ се новите му пари да бъдат признати за стари пари.

Както гласи максимата за тотален успех в живота на богатите хора: който е натрупал вече милиони, се нуждае само от признание.

Още от сватбата им в Роуд Айлънд 8 години преди да влязат в Белия дом, започва да се разказва кралска приказка по сценарий на Жаклин, в която на Джон е дадена ролята на принца. А на нея – поддържащата на негова половинка и съпътстваща модна икона. Освен, че прави прочути модните къщи, чиито тоалети носи, тя толкова много обръща внимание на стила, че поради разделечените си очи, си поръчва специално направени за нея слънчеви очила – една от запазените марки на имиджа й.

Приказката им, започнала с брачната церемония с 1400 гости, наречена от светските издания Коронация, прилича на холивудски филм.

Но наопаки. Защото сюжетът е прекрасен в началото, ала краят за главния герой е ужасяващ. Няма го задължителния в киното от онези години хепи енд.

Когато се кандидатира за президент, Джон Кенеди е смятан за аутсайдер срещу Никсън. И не само като католик в една основно протестантска страна. Вярно, той прилича на холивудска звезда, но се кандидатира за най-високия пост в държавата и света, за който тази „квалификация” е крайно недостатъчна. Особено по стандартите на 1960 г, когато всичко и всички са сериозни.

Докато съперникът му е действащ вицепрезидент, опитен политик и държавник, човек, който знае какво прави.

Жаклин обаче познава фотографията и вярва в силата на образа.

И използва телевизията за първите излъчвани някога по нея кандидатски дебати. Няма как да знаем дали идеята е лично нейна или на гениалния му автор на речи Тед Соренсен - автор на всичките му крилати фрази, начело с „Не питайте какво държавата ще направи за Вас, а какво вие ще направите за държавата” и получил Пулицър като писател.

След дебатите образът на Кенеди завладява американците. Печели му изборите, заедно с подкрепата на мафията и Холивуд, и Жаклин не спира да го развива.

Пуска тв камерите в Белия дом, след като го предекорира, вкарва ги в розовата градина, която „прекроява” и превръща в символ, на баловете в президентската резиденция, на които идват не само короновани особи и президенти, но и най-горещите звезди. Вкарва ги даже в Овалния кабинет, който предекорира. И организира там снимки на избраното пак от нея бюро, от чиито долни предни шкафчета се показва малкият президентски син Джон, докато отгоре баща му вади важен разговор по телефона. Кориците на списанията са обиколени и от фотоси на щастливото първо семейство с двете му сладки дечица на двора и край елхата.

Джон и Жаклин стават любимците на Америка, която дотогава никога не е имала нещо като кралско семейство, при това не старовремско, а съответстващо на модерната епоха, в която гладът отдавна е забравен, а консуматорството е в разгара си и вече качва нивото с претенции за лукс. Гарантира за световното признание на фамилията с бляскави приеми и от истинските кралски семейства като британското в Лондон, както и на легендарните президенти като Дьо Гол в Париж.

Жаклин не спира да използва главния политически съюзник на президента – телевизията.

Той става първият държавен глава на САЩ, който не просто дава всяка седмица пресконференция пред стотици журналисти – много по-голяма публика от сегашните. Кенеди лично води, въпреки всички рискове от неудобни въпроси, срещите с медиите, като бързата му реакция с шеги и закачки чупи всички рейтинги.

Пресконференциите на президента в Белия дом стават любимият сериал на Америка. Кенеди е главният герой в него. И е чакан гост в кухнята или трапезарията на всеки американски дом. Хората чувстват, че са на първия ред и няма тайни от тях в политиката.

Щом избухва Карибската криза от 1962 г., когато Вашингтон и Москва са на ръба на ядрена война, която може да унищожи света, а Кенеди избира не демонстрации на сила, а сделка с Хрушчов, противно на съветите на своите генерали и разузнаването, очакванията са за край на романтичния период. Политолозите са убедени, че американците няма да простят проявата на слабост.

Но чарът на президента дотолкова е покорил нацията, че тя му вярва още повече и му е благодарна. Запазил е мира и охолния живот, вместо да създава неудобства. Сериалът продължава.

Жаклин използва вълната, за да стартира още преди средата на мандата кампанията за втория.

Един от най-трудните щати за бъдещата победа на Кенеди е Тексас. Още повече, местната организация на демократическата партия е разделена както вътрешно, така и опонира на централното ръководство. Налага се специална пиар акция.

3 дни преди пристигането на Кенеди в Далас, абсолютно нечувано и за ужас на тайните служби, във вестниците е публикуван маршрутът, по който ще мине кортежът на президента.

Още по-напрягащото за агентите е, че никога в историята преди и след това не е имало толкова дълго трасе за охраняване. Почти 42 км. Очевиден стремеж за послание към древността и нейните герои – сравнение с маратонското трасе.

Само че, урокът е недоучен – в края на разстоянието маратонецът умира. Също както ще стане и в случая с Кенеди....Но малко по-късно.

Тръгнал по трасето, което без друго е огромно предизвикателство за охраната, президентът нарежда скоростта да бъде намалена до 20 километра в час, за да бъде сниман спокойно от хората, заедно със своята първа дама. Той маха на всеки от гардовете, който отстрани човек от пътя му и преветства приближаването и пробите да докоснат него или Жаклин, настанени в кабриолет Линкълн Континентал – открита кола.

Когато свърват от главната улица, която е смятана за най-опасна за евентуална атака, охранителите малко си отдъхват, защото вече са на финалната права, даже не обръщат внимание на влошената звукова комуникация през радиостанциите.

Усетил облекчението, Кенеди иска скоростта да бъде намалена на 10 километра в час – почти човешки ход.

И така кабриолетът с него и Жаклин прави фаталния завой от Хюстън по Елм стрийт при Книгохранилището. Единствената значима сграда по пътя, където тайните служби – случайно или не, не са осигурили живо присъствие на агенти!

Супер бавното придвижване прави възможно дори лош стрелец като Ли Харви Осуалд – по преценка на офицерите в морската пехота, където е служил, а и от КГБ, когато го тества, докато за малко живее в СССР, да успее да стреля 3 пъти за 5,6 секунди и да улучи президента.Именно от Книгохранилището.

А вероятно да го порази и четвърти куршум, изстрелян отпред от втори стрелец, чут от 35 свидетели на местопрестъплението, когато кабриолетът най-накрая ускорява. Макар и късно.

Животът надвива пиара.

В това вярват всички.

С изключение на Жаклин.

Броени часове след убийството  тя е не с каменно, а направо със стоманено лице насред едно от любимите си владения – декорирания от нея президентски самолет, на който дава и прочутото днес в цял свят име Еър Форс Уан.

Досущ като вдовстваща императрица, тя приема клетвата на новия президент Джонсън.

Това е първата стъпка от плана й за създаването на легендата за Кенеди като Американския герой.

Влюбена в историята на великите личности със сан, както писахме, тя поръчва още от борда в Белия дом да й бъдат доставени всички документи и описания на погребението на предишния застрелян президент и също общоамериканска легенда – Линкълн.

И дни по-късно Кенеди е погребан не само в неговата катафалка, но ковчегът с тялото му е изложен за поклонение преди това абсолютно по същия начин и със същата декорация, както е изобразено сбогуването с другия най-обичан щатски президент век по-рано.

Перфектните ритуали и почести, чак до контрастиращото на цялата церемониалност поведение на малкия Джон – синът и престолонаследник на фамилията – фотосите и тв кадрите обикалят целия свят и придават на преказката продължение, което публиката приема и поема като продължение на филма.  

Жаклин обаче не спира с това. Всеки президент има невзрачна или малко по-забележима библиотека някъде из огромната страна.

Тя отива при вицето на Кенеди и негов наследник на поста президент Линдън Джонсън и настоява на негово име да бъде кръстено вашингтонското НДК, ако позволите сравнението.

И извоюва за паметта на съпруга си познатото в целия свят като символ здание Кенеди център. Където – разбира се – години наред е голямата звезда на всички велики спектакли и продължава да играе ролята на вдовстваща императрица и продължител на легендата Кенеди.

Нещо повече. Като гениален пиар и умел фотограф тя е усетила, без да е имала дрон, как ще направи тази легенда вековна.

Сърцето на американската столица е белязано от три монументални сгради , кръстени на само трима от многото президенти и това са Вашингтон, Линкълн и Кенеди.

След като пиарът убива Кенеди, пиарът го и прави безсмъртен в паметта на света.

Борис Ангелов