Каква е разликата между панически атаки и панически пристъпи и как да се справим с тях: Всичко, което сериалът Тревожност, уви, не ни научи

Мнозина наричат „панически атаки” всяко нетипично едновременно състояние на силен психически и физически стрес. Това обаче не е ОК, твърдят психолозите, а ние ви предоставяме лайфхак по темата. Хубаво беше сериалът Тревожност, вместо да се занимава с дейтали на някакви лични истории, да даваше идеи за справяне със ситуации, президвикани от тревога – пристъпи, каквито всички можем да получим.

Защото паниката във всеки случаи е концентрирана тревога. Но авторите му не помогнаха на публиката, а на собственото си его да си изтъкват практиките. Правим го ние.

Каква е разликата между атаки и пристъпи на паника?

Паническите атаки са като удари от сърцето или мозъка и човек не може да преживее повече от 3 в целия си живот, а може да не преживее и една, ако не се намеси спешната помощ от 112.

Всъщност много хора имат панически пристъпи, които наричат „атаки”, защото всички се превърнахме в гугъл-експерти по всички теми, без да сме.

Човек може да има панически пристъпи и всеки ден, и по три пъти на ден – това е по-характерно за дамите. Концентрираното прреживяване на тревога се дължи на потискане на агресивни желания.

Под агресия в случая няма толкова предвид налитане на бой, а неща като неприемане, нежелание, незадоволеност от различни неща в неговия живот.

Причината за тях винаги е презареждане. Което предизвиква силна тревожност. Тя пък води до психосоматика – примерно:

 да подкашляме, да получаваме позиви, да имаме тикове, да страдаме от главоболия, загряване и зачервяване на ушите, непредизвикано да изпитваме болки в зъбите и т.н.;

до фобии – налагане на страхове;

до депресивни неврози, ако тези състояния са твърде чести и натапчиви.

Най-често коренът на тези концентрирани тревоги е СТРАХЪТ ОТ ИНФОРМАЦИЯ: СТРАХЪТ ОТ ИСТИНАТА казано по-конкретно. Идват от непризнаването пред самите нас на неща, които ни пречат да живеем и да мислим пълноценно.

Натрупва се токсична енергия, защото избягваме да задаваме въпроси, понеже не искаме до получим очаквания негативен отговор и това ни претоварва психически.

Какъв лайхак може да ни помогне?

Първото е да отхвърлим вътрешните си „защити” – пречките, които ни карат да не бъдем честни със себе си и/или с човека, който произвежда напрежение за нас – личен или бизнес партньор, приятел, родител, дете, шеф.

Второто е да преодолеем вътрешните си претенции към себе си и/или човека, който ни напряга. Защото именно тези претенции се преобразуват в тревоги.

Третото е да не легендираме миналото, да не го доукрасяваме, да не го сравняваме неравностойно с настоящето и да не се страхуваме от бъдещето.

Четвъртото е да си създадем стратегия как да живеем с истината!

Борис Ангелов